съдия Мартин Аврамов

Какво е правното естество на моста – следва ли той да се квалифицира като строеж или като преместваем обект по смисъла на ЗУТ?
Каква е правилната категория на обекта съгласно ЗУТ и има ли компетентност административният орган, издал заповедта за премахване, във връзка с тази категория?
Покрива ли мостът изискванията за търпим строеж и следва ли да бъде премахнат като незаконен строеж поради липса на строителни книжа и недопустимост на изграждането му върху публична държавна собственост?

Какви са изискванията и предпоставките за допустимост на изменение на подробния устройствен план (ПУП) на основание настъпили съществени промени в устройствените или обществено-икономическите условия по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ?
Съответства ли определянето на смесено предназначение на имота (за жилищни нужди и гаражи) чрез ПУП на изискванията на действащата нормативна уредба и целите на закона, особено предвид разграничението между основно и допълващо застрояване?
Допустимо ли е с ПУП да се предвиди основно предназначение на гаражи в жилищна устройствена зона, извън изрично предвидените хипотези в Наредба №7/22.12.2003 г., и какви са границите на дискрецията на органа при определяне на предназначението на имота?

Какво е правното значение и последици на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ в процедурите по изменение и одобряване на подробен устройствен план, включително относно възможността и интереса от нейното съдебно обжалване?
Допуснато ли е нарушение на материалноправните норми относно разстоянията до страничните граници на УПИ и възможно ли е с одобряването на ПУП да се предвиди застрояване в несъответствие с нормативите по чл. 31-35 ЗУТ?
Приложим ли е пар. 6, ал. 1 от ПЗР на Наредба №7/2003 г. в случая и има ли компетентност административният орган да определи устройствена зона при изменение на ПУП за даден имот?

Какви са изискванията за редовно съобщаване и разгласяване на заповедите по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, включително относно публикацията на интернет страницата на общината и необходимостта от конкретизация на териториалния обхват на акта?
При какви предпоставки административният акт (заповедта) би бил нищожен поради нарушения на процесуалния или материалния закон, и как се разграничават нищожността от унищожаемостта при тези случаи?
Може ли да се приеме нищожност на заповедта поради противоречие с предходно влязло в сила съдебно решение, когато липсва идентичност между съдържанието на двата административни акта?

Какви са правните критерии за разграничаване между строеж и преместваем обект по смисъла на ЗУТ, и отговаря ли процесният навес на тези изисквания?
Може ли навесът над паркоместа да бъде квалифициран като градински или парков елемент и приложима ли е разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ спрямо него?
Необходимо ли е разрешение за строеж за изграждане на подобен навес и какви са последиците от липсата на такова разрешение според разпоредбите на ЗУТ?

Въз основа на предоставения текст, трите основни правни въпроса са:
Установени ли са доказателствата за собственост на дружеството върху наредения за премахване обект и надлежен ли е адресатът на заповедта за премахване?
Допустимо ли е индивидуализирането и самостоятелното премахване на сградата като отделен строеж, независимо от принадлежността ѝ към комплекс и съществуващите връзки с други обекти?
Спазени ли са процесуалните изисквания за мотивиране на съдебното решение, като е направена надлежна проверка и анализ на търпимостта на строежа съгласно приложимото към момента и към времето на извършване на строежа законодателство?

На какво правно основание следва да се издаде разрешение за премахване на дървесна растителност при строителни дейности – чл. 63, ал. 2 ЗУТ или чл. 148, ал. 12 ЗУТ, и каква е правната природа на акта?
Какъв е кръгът на лицата, имащи правен интерес и легитимация да оспорят издаденото разрешение за премахване на дървета по чл. 148, ал. 12 ЗУТ?
Допустимо ли е съдът да се произнася по съществото на спора при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, засягаща допустимостта на производството?

Какво е приложното поле на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при искания за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, особено в случаи на спор за материално право?
Представлява ли искането за „нанасяне на прилежащ терен“ реално искане за промяна на граници по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър и допустим ли е такъв обект в кадастралната карта?
Може ли да се приеме, че са налице предпоставките за изменение на кадастралната карта по чл. 53а, т. 1 ЗКИР въз основа на влезли в сила съдебни решения, които обаче не произвеждат действие спрямо всички заинтересовани страни?

Какво е правното действие на визата за проектиране, издадена по реда на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, и следва ли тя да бъде взета предвид при проверката на съответствието на инвестиционния проект с устройствените планове?
Може ли да се приеме, че отклоненията от действащия подробен устройствен план, допуснати с виза за проектиране, представляват нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ?
Дали съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на ЗУТ при преценката за законосъобразността на разрешението за строеж, като е кредитирал експертното заключение и е формирал правни изводи, съобразени с действащото планиране?