Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Образувано е по касационната жалба, подадена от ЕТ „М. Алексиева – Д.“, [населено място], обл. Благоевград, чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу решение, постановено по адм. дело по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на първостепенния съд, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, тъй като не е взел предвид, че макар изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ и изпълнителният директор на Разплащателната агенция /РА/ да са едно и също лице, в конкретния случай последният е действал като представляващ фонда, а не като представляващ РА и поради това оспореният акт е нищожен, като издаден извън компетентността му. Сочи, че съдът неправилно е приел, че административният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като в него не са посочени конкретни неизпълнения, нито пък са заявени правните основания, на база на които е издаден актът, които да са относими към твърдените неизпълнения. Намира, че административният орган е започнал несвоевременно административно производство за налагане на санкции, без възможност за защита на бенефициерите, което представлявало злоупотреба с права и е недопустимо. Изразява становище, че приложимата наредба посочва случаите, в които РА може да претендира връщане на платени суми, но в тях не се включва неизпълнение на бизнес план или индикатори, а съвсем различни предпоставки, на които органът изобщо не се позовава. Жалбоподателят развива доводи, че необосновано съдът е приел за установено, че при издаване на решението за финансова корекция са спазени изискванията на закона, тъй като при определяне размера на финансовата корекция не са били отчетени естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, както и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, съответно нито в хода на административното производство, нито пред първата инстанция са били събрани доказателства в тази насока. Изложени са подробни съображения за неприложимост на правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения и за изтекъл давностен срок при установяване на нередност и определяне на финансова корекция, съгласно изискванията на приложимия регламент. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде обявена нищожността на издаденото решение за налагане на финансова корекция, алтернативно да бъде отменено същото като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.