Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Образувано е по касационна жалба, депозирана от ищеца А. А. К. против решение, постановено по адм. дело на Административен съд София - област. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на съдебното решение и уважаване на исковата претенция. Ответникът – Областна администрация на Област София изразява съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Производството пред АССО е образувано по иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен първоначално против Областна администрация на област София, Административен съд – София – град и Върховен административен съд, а в крайна сметка, след извършено оттегляне на същия спрямо последните двама ответника с нарочна молба, исковата претенция на А. А. К. е останала насочена единствено срещу Областна администрация на Област София за присъждане на обезщетение в размер на 850 000 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на отнетото му жилище, намиращо се в гр. София, от което наследодателят му е бил отстранен окончателно на основание чл. 7, ал. 2 ЗВСОНИ, въз основа на влязло в сила съдебно решение на ВКС, потвърждаващо решение на СГС, с което е било потвърдено решение на СРС, и последвалите откази, обективирани в издадени заповеди на Областния управител на област София, за компенсация на ищеца, все с основание за пропускане на 2-месечния преклузивен срок за заявяване на обезщетението. От страна на ищеца са били изложени твърдения за допуснато съществено нарушаване на Правото на ЕС и по-специално на чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 1, Протокол 1 от КЗПЧОС, защитаващи правото на собственост, при издаването на заповедите на Областния управител на област София. Претендирано първоначално е било и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., изразяващи се в страдания от загубата на единствения му жилищен имот за определен период, с първата от които е отказано да бъде разгледано заявление за компенсация на наследника на евицираното лице, а с втората е бил постановен отказ за компенсация по същество, все с основание за пропускане на 2-месечния преклузивен срок за заявяване.