Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от юрк. Ердир, срещу Решение, постановено по адм. дело по описа на Административен съд - София област. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводи по същество са изложени допълнително в писмен вид, според които заключението за незаконосъобразност на ревизионния акт (РА) е изградено в противоречие със събраните доказателства по делото. Касаторът поддържа, че установените обстоятелства от органите по приходите водят до извода, че доставчикът „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД не е участвал в осъществяването на документираните услуги. Счита че констатациите относно липсата на квалифициран персонал и разплащания между дружествата в случая предполага знание от страна на получателя, че упражнява неправомерно право на приспадане на данъчен кредит. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество, с което РА да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски съгласно изготвен списък, включващ юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лв. Ответникът – „Балканагросервиз“ ЕООД, чрез адв. Димитров, оспорва касационната жалба като неоснователна в хода на делото и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което прилага доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба.