съдия Добринка Андреева

Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ХИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДРЕЕВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар Мариета Ангелова и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от съдията ДОБРИНКА АНДРЕЕВА по адм. дело № 9080/2020 Производството е по реда на чл. 178 Закона за концесиите (ЗК) във връзка с чл. 208-228 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ” ЛЛИМ” ООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Л. Йорданов, подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Златкова, срещу решение №г. по преписка №г., постановено Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставена без уважение неговата жалба срещу решение №г. на Министерски съвет за определяне на концесионер на морски плаж “Градина-централен” – част 2, община Созопол, област Бургас. В касационната жалба са наведени доводи, че решението на КЗК е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК с пространни твърдения, групирани в 12 пункта, респ. с основни такива, че КЗК „недопустимо” и формално счела част от възраженията му за недопустими/вкл. тези по становището му от ...

Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ХИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДРЕЕВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар Мариета Ангелова и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от съдията ДОБРИНКА АНДРЕЕВА по адм. дело № 6003/2020 Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 – 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие – София град, чрез процесуалния представител юрк. М. Пелтекова, против решение №г., постановено по административно дело №г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение №г. за налагане на финансова корекция по Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013г. Релевира касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. С подробни съображения намира, че в конкретния случай, противно на приетото АССГ, категорично се установява наличието на основание за наложената финансова корекция и че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за незаконосъобразен на формално основание, въпреки че бил постановен при съобразяване с относимите наредби ...

Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ДОБРИНКА АНДРЕЕВА при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията ДОБРИНКА АНДРЕЕВА по адм. дело № 6002/2020 Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 – 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие-Благоевград, чрез процесуалния представител юрк. Р. Габерски, срещу решение №г., постановено по адм. дело №г г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменено негово Решение №гане на финансова корекция, изх. №г, за отказано на С. Карафеиз изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №г. и е определена финансова корекция в размер на 48 892лв., от която дължима сума в размер на 24 446 лв., представляваща първото плащане по договора. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е ...