съдия Искра Александрова

Правилно ли е определен размерът на присъденото обезщетение за направени разноски за адвокатска защита пред районния съд съгласно приложимата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения?
Може ли да бъде уважена претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение за периода, за който е възразено за изтекла погасителна давност?
Следва ли да се присъди законна лихва върху обезщетението за забавено плащане за периода след изтичане на погасителната давност до датата на исковата молба?

Правилно ли е административният съд да квалифицира предявения иск като такъв с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ при липса на конкретно посочване на нарушена разпоредба от правото на Европейския съюз?
Може ли да се обоснове държавна отговорност за вреди, причинени от съдебни актове, въз основа на твърдения за нарушение на чл. 13 КЗПЧОС, при положение че в ЗОДОВ липсва изрична разпоредба за такава отговорност?
Следва ли да се прекрати съдебното производство като недопустимо поради липса на фактическо и правно основание за предявения иск?

Правилно ли е приложена правната квалификация на иска от страна на административния съд, с оглед твърденията и фактите, изложени от ищеца?
Подлежи ли на разглеждане иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от правораздавателната дейност на съдебните органи, по реда на ЗОДОВ, при твърдение за нарушено право на справедлив процес?
Може ли да се прилага Хартата на основните права на Европейския съюз в случай, когато разглежданият казус не попада в приложното поле на правото на ЕС?

Каква е коректната правна квалификация на предявения иск с оглед твърденията на ищеца и приложимото национално и европейско право?
Прилага ли се правото на Европейския съюз в случая и съществуват ли конкретни норми от това право, които предоставят материални или процесуални права, нарушени при определяне на размера на обезщетението?
Съществува ли в българското законодателство, по-специално в ЗОДОВ, възможност за предявяване на иск за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушаване на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи?

Приложен ли е правилно материалният закон относно установяването на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и присъждането на обезщетение за неимуществени вреди?
Допустими и достатъчни ли са свидетелските показания като доказателство за установяване на преживения от ищеца стрес и интензитета на претърпените неимуществени вреди без съдебно-медицинска експертиза?
Съответства ли присъденият размер на обезщетението на критериите за справедливост и на съдебната практика за аналогични случаи, с оглед на конкретните обстоятелства по делото?

Какви са правните възможности за търсене на обезщетение за вреди, причинени от действието на отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, и как се прилага чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в тази хипотеза?
Възпрепятства ли разпоредбата на чл. 195, ал. 1 и 2 АПК предявяването на иск за обезщетение за вреди, причинени от действието на отменен подзаконов нормативен акт, или прави недопустим такъв иск?
Изпълнени ли са всички необходими кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на общината за причинени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност и бездействие по уреждане на последиците от отменената разпоредба?

Възможно ли е административното производство да бъде редовно образувано чрез молба в свободен текст, вместо чрез заявление по нормативно установения образец, и как това се отразява върху законосъобразността на крайния административен акт?
Следва ли действията на административния орган по разглеждане на молбите и последващите откази да бъдат квалифицирани като индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, или като действия и бездействия на органа?
Попада ли издаването на документи от административния орган, съдържащи удостоверяване или отричане на определени факти и обстоятелства, в обхвата на фактическите действия по чл. 204, ал. 4 АПК, или засягащото лице следва да търси защита по реда на чл. 81 АПК?