Местни данъци и такси

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни двехилядната година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАПАЗОВА ДИАНА ДОБРЕВА при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното от председателя СОНЯ ЯНКУЛОВА по адм. дело № 3270/2000 Производството е по реда на чл. 33-чл. 40 Закона за Върховния административен съд. Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез управителя Господин С. И., срещу решение N751 от 02.03.2000г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по административно дело N1707 по описа за 1999г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение N12/25.01.1999г. на началник териториално управление на данъчната администрация, [населено място] и потвърдения с него данъчен облагателен акт N166/28.10.1998г. на началник териториална данъчна служба, [населено място]. Жалбата, задвижила съдебното производство пред Старозагорския окръжен съд е подадена от [фирма]. В хода на производството в неговя статут са настъпили промени, поради което и на основание чл. 120 ГПК като жалбоподател е конституиран [фирма], в което дружеството се е вляло и което, съгласно решение N732 от 15.02.2000г. на Старозагорския окръжен съд по ф. д.21111 от 1993г., поема всички негови активи и пасиви. В жалбата се релевира касационното основание на чл. 218б, б. в ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април двехилядната година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАПАЗОВА ДИАНА ДОБРЕВА при секретар Магдалена Михайлова и с участието на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното от председателя СОНЯ ЯНКУЛОВА по адм. дело № 1562/2000 Производството е по реда на чл. 33-чл. 40 Закона за Върховния административен съд. Образувано е по касационна жалба на началник териториална данъчна дирекция, [населено място] срещу решение N241/27.12.1999г. на Смолянския окръжен съд, постановено по административно дело N122 по описа за 1999г., с което е отменено негово решение NМ-67-00-9 от 08.04.1999г. в частта, в която на [фирма] за 1999г. е начислена такса битови отпадъци в размер над 972 656,00 неденоминирани лева. В жалбата се релевират касационните основания на чл. 218б, б. в ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗВАС, – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и нарушаване на съществени процесуални правила. В представена по делото писмена защита се твърди, че съдът е акцентувал изцяло върху понятията битови и промишлени отпадъци, като последните изобщо не са предмет на настоящия правен спор. По този начин съдът е излязъл от предмета на правния спор ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на тридесети май двехилядната година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Иван Лулчев изслуша докладваното от председателя ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА по адм. дело № 3142/2000 Производството е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на В. Л. Б. от [населено място] , [улица] , п. к.№год. по адм. д.№год. на Русенския окръжен съд. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК, във връзка с чл. 11 ЗВАС. Ответникът не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Данъчните органи и съдът са установили, че жалбоподателката е ползвала имота през 1999 год. поради което таксата смет е била правилно определена. Освен това жалбоподателката не е подала декларация пред данъчната служба до края на предходната 1998 год., че няма да ползва имота. Върховният административен съд, Първо отделение след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба на заявеното касационно основание, с оглед разпоредбата на чл. 39 ЗВАС приема следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март двехилядната година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Елена Енчева изслуша докладваното от съдията ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА по адм. дело № 169/2000 Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. от [населено място] против решение №г., постановено по адм. дело №г. на Русенския окръжен съд. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 63 и 62 ЗМДТ, представляващо касационно основание по чл. 218б, б. в ГПК. Ответникът по жалбата – ТУ ”Данъчна администрация” – [населено място], не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна. Върховният административен съд счита жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, но по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Русенският окръжен съд е отхвърлил жалбата на М. К. Т. от [населено място] против решение №г. на началника на ТУДА – [населено място], и потвърдения с него ДОА, с които на жалбоподателката е била определена ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на десети ноември хиляда деветстотин деветдесет и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА КОЦЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА СОНЯ ЯНКУЛОВА при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Тонка Георгиева изслуша докладваното от съдията НАТАЛИЯ МАРЧЕВА по адм. дело № 5183/1999 Производството е по чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на ТУДА – [населено място] срещу решение №г. по гр. д. №г. по описа на Ямболския окръжен съд, в частта му, с която са отменени решение №г. на началника на ТУДА – [населено място] и ДОА №г. на началника на Т. – Я. относно задълженията на [фирма] по чл. 41 ЗМДТ над сумата 2 518 000 лева и 2 423 323 лв. лихви за просрочие. Поддържа се, че решението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон. Приложена била разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗМДТ, вместо тази на чл. 41, ал. 2 ЗМДТ /отм. ДВ, бр. 153/1998 г./. Ответницата – Едноличен търговец Н. С. К. с Фирма “Н. – Н. К.” от [населено място] в писменото си възражение по жалбата е взела становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура счита постановеното ...