Върховен административен съд

Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември хиляда деветстотин деветдесет и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯН ЦАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА ВЕСЕЛИН АНГЕЛОВ при секретар Милена Ценова и с участието на прокурора Цоньо Цонев изслуша докладваното от председателя ЛИЛЯН ЦАЧЕВ по адм. дело № 4162/1998 Производството е по чл. 33 ЗВАС. Й. Т. В. от [населено място]-едноличен търговец с фирма “Й. Т.-Ащартроник”, [населено място], е подал касационна жалба срещу решение от 08.08.1998 г. по адм. дело №г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на Общински съвет, [населено място], обективиран в решение №г., да бъде прието предложение за изкупуване по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП на нает обект, находящ се на [улица], [населено място], общинска собственост. Съдът приел, че отказът е законосъобразен, тъй като не е налице изискването на чл. 1, ал. 3, т. 3 ЗППДОП – имотът да не е жилищен. Поддържа се оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение. Неправилно окръжният съд е приел, че се касае за жилищен имот, вместо за нежилищен общински имот, какъвто в действителност бил спорния обект и като такъв е бил сключен наемния договор. Ответниците ...

Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември хиляда деветстотин деветдесет и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯН ЦАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА ВЕСЕЛИН АНГЕЛОВ при секретар Милена Ценова и с участието на прокурора Цоньо Цонев изслуша докладваното от съдията ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА по адм. дело № 4150/1998 Производството е по чл. 33, ал. 1 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Камарчев от [населено място] против решение N 81т 17.03.1998 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на кмета на [община] да отмени отчуждаване на част от недвижим имот. Касационно основание не се сочи, иска се възстановяване на 70 кв. м неусвоено място. Ответната страна – [община], не е взела становище. Представителят на Главната прокуратура счита, че с решението не е допуснато нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена в срок, допустима е процесуално. За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид: С молба от 15.07.1992 г. жалбоподателят е поискал от кмета на общината да се отмени част от отчужденото му място, което е свободно и не се ползва по предназначение, като се задължавал да възстанови сумата, с която е обезщетен. ...

Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември хиляда деветстотин деветдесет и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯН ЦАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА ВЕСЕЛИН АНГЕЛОВ при секретар Милена Ценова и с участието на прокурора Цоньо Цонев изслуша докладваното от съдията ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА по адм. дело № 4151/1998 Производството е по чл. 33, ал. 1 ЗВАС. С касационна жалба К. В., М. Тиханов, Р. Т. и С. З., всички от [населено място], обжалват решение N 241/98 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по адм. д.N 70/98 г., с което е отхвърлена жалбата им против отказа на кмета на [населено място] да възстанови собствеността върху имот пл.N 1415. Ответната страна не е взела становище. Представителят на прокуратурата е взел становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност съдът взе предвид: Процесния имот пл.N 1415, с площ 1239 кв. м. е отчужден през 1964 г. по реда на ЗПИНМ от наследодателя на жалбоподателите – В. Тиханов В. за “Дом на ТКЗС”. С молба от 19. Х..97 г. първата жалбоподателка К. В. е поискала на осн. ...

Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември хиляда деветстотин деветдесет и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯН ЦАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА ВЕСЕЛИН АНГЕЛОВ при секретар Милена Ценова и с участието на прокурора Цоньо Цонев изслуша докладваното от съдията ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА по адм. дело № 4149/1998 Производството е по чл. 33, ал. 1 ЗВАС. [община] с касационна жалба атакува решение №г., постановено от Благоевградския окръжен съд по адм. дело №година. Твърди се, че решенето е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Ответницата е оспорила касационната жалба, считайки, че решението на окръжния съд е правилно. Представителя на Главна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС. За да се произнесе по нейната основателност взе предвид: Със заповед №г. на основание чл. 95 и 98 ЗТСУ е отчужден недвижим имот – дворно место 612 кв., застроено с жилищна сграда, съсобствено с идеални части по 1/2 на Ц. Л. и К. К. – баща и дъщеря, които са обезщетени всеки един с тристайни жилища. С молба, в срока по чл. 4 ЗВСВНОИ, двамата са поискали отмяна ...

Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември хиляда деветстотин деветдесет и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯН ЦАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА ВЕСЕЛИН АНГЕЛОВ при секретар Милена Ценова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА по адм. дело № 4148/1998 Производството е по чл. 41, ал. 1 ЗВАС във връзка с чл. 231, б. а ГПК. Молителят Иван Станев Маринов от гр. Варна, представяйки нови доказателства, иска отмяна на влязло в сила решение от 23.05.1997 г. по гр. дело N 1402 от 1995 г. на Великотърновския районен съд. Ответната страна не е взела становище. С решението, предмет на молбата за отмяна, районният съд е отхвърлил жалбата на молителя срещу протоколно решение на поземлената комисия, с което е отказано право на възстановяване на собственост с план за земеразделяне на лозе 2 дка в м. “Марашлъка и 1,5 дка нива в м. “Горен геран” в землището на с. Килифарево. В производството по делото съдът е приел като доказателства нот. акт. N 150 от 1922 г. и удостоверение N 126 от 31.05.1993 г. на кметството в с. Килифарево, но не ги е обсъждал, тъй като е установил, че за земите, ...