съдия Благовеста Липчева

Съществуват ли необходимите предпоставки за признаване на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице за периода 01.01–31.12.1997 г. при липса на представена осигурителна книжка?
Могат ли данните, съдържащи се в регистрите на НОИ (РОЛ), сами по себе си да докажат изпълнението на задължението за внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице за процесния период?
Възможно ли е издаване на удостоверителен документ по чл. 117, ал. 1, т. 5 КСО от органите на НОИ на самоосигуряващо се лице въз основа на данните от РОЛ при липса на други доказателства за внесени осигурителни вноски?

Какъв е фактическият и правен състав на имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО във връзка с издаването и отмяната на решения на ТЕЛК, постановени в нарушение на нормативните разпоредби?
Включва ли се в компетентността на членовете на ТЕЛК елемент на професионална субективна преценка при определяне на процента трайно намалена работоспособност (ТНР) или те действат в условията на обвързана компетентност съгласно нормативните изисквания и медицинската документация?
Съществува ли пряка причинно-следствена връзка между отмененото експертно решение на ТЕЛК и причинената щета на държавното обществено осигуряване при отпускане на пенсия за инвалидност, и влияе ли последващата законност на решенията на медицинската експертиза върху отговорността на членовете на ТЕЛК?

Как се определя приложното поле на чл. 69 и чл. 69б КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 НПОС при пенсиониране на военнослужещи по ЗОВСРБ?
Явява ли се осигурителният стаж на военнослужещите, приравнен към първа категория труд, достатъчно основание за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО?
Отговаря ли практиката по тълкуване и прилагане на чл. 69 и чл. 69б КСО на изискването за еднакво третиране на лица в идентични ситуации и изпълнява ли тя принципа на равнопоставеност?

Следва ли осигурените лица да участват в административното производство по издаване на задължителни предписания и да им бъдат връчвани издадените актове, когато се засягат техни права и интереси?
Явява ли се съществено процесуално нарушение, ако задължителните предписания не бъдат съобщени на осигуреното лице в хода на съдебното производство?
Налага ли допуснатото нарушение отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане с осигуряване на възможност засегнатото лице да защити интересите си?

Налице ли е основание дейността, извършвана от касатора по време на наборната му военна служба, да бъде зачетена като труд от първа категория при пенсиониране?
Може ли фактическото изпълнение на задължения, сходни с длъжностите „локомотивен машинист“ или „помощник-локомотивен машинист“ по време на наборна военна служба, без наличие на трудово правоотношение и без извършване на подземна работа, да обоснове признаване на трудов стаж от първа категория?
Представлява ли нарушаване на съдопроизводствените правила необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и липсата на достатъчно мотиви в съдебния акт във връзка с формирането на правните и фактически изводи по спора?

Следва ли при определяне правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да се зачита общият осигурителен стаж, придобит от лицето в България, Канада и Израел, когато осигурителните периоди не се припокриват?
Възможно ли е едновременното прилагане на Спогодбата за социална сигурност между България и Канада и Спогодбата между България и Израел за социална сигурност при определяне правата на лицето, или те могат да се прилагат само алтернативно?
Съществува ли изрична правна пречка в международните договори, по които България е страна, да се кумулират осигурителни периоди от трети държави при липса на припокриване на осигурителни периоди?

Какъв е обхватът на приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 НПОС спрямо държавни служители в МВР, които имат осигурителен стаж, приравнен към първа категория труд, но не са реално работили при условията на първа категория?
Какви са материалноправните предпоставки за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО в сравнение с тези по чл. 69б, ал. 1 КСО и възможно ли е формалното съответствие на изискванията да бъде достатъчно за право на пенсия?
Може ли различното тълкуване и прилагане на чл. 69 и чл. 69б КСО да доведе до дискриминационно третиране на държавните служители в МВР спрямо други категории лица с осигурителен стаж?