съдия Явор Колев

Кои са материалноправните предпоставки за продължаване на изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване при обжалване на експертните решения на органите по медицинската експертиза?
Какъв е приложимият размер на пенсията за инвалидност в хипотезата на висящо производство по обжалване на решения на ТЕЛК/НЕЛК, които определят трайно намалена работоспособност под 50%?
Възможно ли е съдебното производство да обхваща и преценка по законосъобразността на постановените от ТЕЛК и НЕЛК проценти на трайно намалена работоспособност, или този контрол се упражнява в отделни производства?

- Попада ли дейността на А. Р. Р. като регистриран земеделски стопанин в разглеждания период в обхвата на “трудова дейност” по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО и параграф 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО?
- Основателно ли са подадени и декларирани данни за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 и чл. 5, ал. 4, т. 4 КСО за А. Р. Р. за посочените периоди, с оглед характера на нейната селскостопанска дейност?
- Има ли правно значение обстоятелството, че част от продукцията от личното стопанство е била продавана, за възникване на осигурително правоотношение и съответните осигурителни права?

Правилно ли се тълкува и прилага разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО спрямо лицата, работили на длъжности в системата на МВР, с оглед характера на положения от тях труд и класификацията му като първа категория?
Може ли осигурителният стаж, придобит на длъжности в МВР, да се зачете като стаж, положен при условията на първа категория труд по смисъла на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и чл. 104, ал. 1 КСО?
Какви са изискванията и възможностите за пенсиониране на лица със стаж в специални ведомства, когато не са изпълнени условията по чл. 69, ал. 2 КСО, и може ли да се приложи чл. 69б, ал. 1 КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 НПОС?

Какви са изискванията към съдържанието и начина на извършване на медицинската експертиза по Наредбата за медицинската експертиза и как следва да бъдат удостоверени трайно намалената работоспособност и степента на увреждане?
В кои случаи възниква отговорност по чл. 110 КСО за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, и какви нарушения на нормативните разпоредби следва да бъдат установени за реализиране на тази отговорност?
Какъв е характерът на различията между решенията на ТЕЛК и НЕЛК, когато липсват установени процесуални нарушения при издаване на акта, и може ли само различната професионална преценка да обоснове отмяна на експертното решение?

От компетентността на кои органи е да установят характера на увреждането (травматично или нетравматично) и неговата причинна връзка с трудовата злополука, и каква е последователността на произнасяне по тези въпроси?
При какви условия и с какви процесуални изисквания може да бъде оттеглен административен акт по реда на чл. 156, ал. 1 АПК, когато има няколко заинтересовани страни?
В какъв обем НЕЛК следва да се произнася при обжалване на решения на ТЕЛК относно временната неработоспособност – необходимо ли е да се доказва причинна връзка между трудовата злополука и увреждането, или е достатъчно да се установи наличието на временна неработоспособност?