Реституция

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ ЮЛИЯН КИРОВ при секретар Ани Стефанова Андреева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯН КИРОВ по адм. дело № 5773/2017 Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена молба на Й. Н. Й. от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение №г., постановено по административно дело №г. от Административен съд Пловдив (АС Пловдив), с правно основание чл. 239, т. 3 АПК. В искането, както и допълнителните молби от 20.04.2017 г. и 30.05.2017 г. се посочва, че решението на АС Пловдив е постановено без съобразяване с Решение №г. и Решение №г. на Върховен административен съд. Счита, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, като процесното Решение №г. на ОСЗГ „[наименование]“ е издадено въз основа на административен акт, който е недействителен факт, впоследствие отменен с решение на съда, поради което е налице несъществуващ, недействителен факт. Сочи, че процесното решение на ОСЗГ „[наименование]“ е постановено на база недействителен факт- несъществуващ в правния мир кадастрален план и е в противоречие с ...

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА ЮЛИЯН КИРОВ при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Вичо Станев изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯН КИРОВ по адм. дело № 8586/2016 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А. П., В. Х. П. и В. П. М., срещу Решение №г., постановено по административно дело №г. на Административен съд- София град (АССГ). Считат съдебното решение за необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушения на съдопроизводствените правила– чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на решаващия съд, че Л. М. е участвала и е била осъдена по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, а не по иск по чл. 7, ал. 1 Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), което е пречка за получаване на обезщетение по чл. 5, ал. 3 Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Считат за неправилно приетото от съда, че искането за заплащане на обезщетение е просрочено, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 9, ...