Корпоративен данък

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА РУМЯНА ПАПАЗОВА при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното от съдията НАТАЛИЯ МАРЧЕВА по адм. дело № 4019/2004 Производството е по чл. 131, ал. 1 Д. във връзка с чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решението от 17.02.2004 г. по адм. д. №г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Административно отделение. Релевирани са оплаквания за нарушения на материалния закон. Ответникът Регионален данъчен директор [населено място] настоява решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва теза за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 132, ал. 1 Д. 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решението от 17.02.2004 г. по адм. д. №г., Пловдивският окръжен съд, Административно отделение е отхвърлил жалбата на [фирма] [населено място] срещу ДРА №г. на ТДД [населено място], потвърден в обжалваната част с решение №г. на Регионален данъчен директор [населено място], досежно определените данъчни задължения както следва: ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА АТАНАСОВА СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА при секретар Василка Кадийска и с участието на прокурора Светлана Бошнакова изслуша докладваното от председателя ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ по адм. дело № 11330/2003 Производството е по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, образувано по касационна жалба на Р. – Велико Т., срещу решение от 15.10.2003 г. по адм. д. №г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменен ДРА №г. на ДП – М., потвърден с решение №г. на Р. – В. Т., в частта относно увеличението на финансовия резултат за 1998 г. на [фирма], [населено място], със сумата 8942,53 лв., както и относно непризнат данъчен кредит за 2000 – 2001 г. за сумата 7914,33 лв. Касационните доводи се отнасят до нарушение на материалния закон и до съществени процесуални нарушения, изложени подробно в касационната жалба. Касационната жалба се явява процесуално допустима. По същество: Относно увеличението на финансовия резултат за 1998 г. – решението на окръжния съд, като краен резултат е правилно – увеличението на финансовия резултат е по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО, с фактическо основание по ДРА, ...