всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

съдия Росица Драганова

Съдебни актове, докладвани от съдия Росица Драганова.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кои са законовите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и как се разпределя доказателствената тежест между страните в производството?
В какви хипотези намира приложение оборимата презумпция за недобросъвестност по чл. 19, ал. 10 ДОПК и какъв е нейният обхват спрямо субективния елемент на отговорността?
Може ли действията на управителя по парични плащания и намаляване на имуществото на дружеството да се квалифицират като недобросъвестни по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК при наличие на непогасени публични задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Към коя тарифна позиция по КН следва да бъде класиран внесеният продукт – 1511 или 1517, с оглед на обективните му характеристики и последваща обработка?
Допустимо ли е съдът да приеме за установени факти въз основа на експертно заключение, изготвено без непосредствено изследване на проба от процесната стока, и каква е доказателствената стойност на приетите по делото експертизи?
Трябва ли да бъде приложен конкретен метод за изследване на характеристиките на продукта при определяне на тарифната му позиция, или компетентната юрисдикция разполага с право да избере най-подходящата методология?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Налице ли са всички установени в чл. 19, ал. 2 ДОПК предпоставки за ангажиране на отговорността на управителя, включително извършване на недобросъвестни разпореждания с имущество на дружеството?
Доказано ли е намаляване на имуществото на задълженото лице и наличието на причинно-следствена връзка между действията на управителя и непогасяването на публичните задължения?
Редовни и достоверни ли са счетоводните документи и записи, удостоверяващи разпорежданията с имущество на дружеството и изплащането на дивиденти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кога сделките с недвижими имоти, осъществени от физическо лице през определен период, могат да бъдат квалифицирани като търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 Търговския закон?
Какви са релевантните критерии, възприети в практиката на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз, при разграничаване между обикновено упражняване на правото на собственост и икономическа дейност, подлежаща на облагане по ЗДДФЛ?
Допустимо ли е прилагането на нормите на чл. 48, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ спрямо доходите от сделки с недвижими имоти, когато не е доказано осъществяване на дейност по занятие, характерна за търговец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Каква е доказателствената стойност и релевантност на електронните изявления и документация, предоставени от куриерските дружества („Еконт Експрес“ АД и „Спиди“ АД), при определяне на доходите и размера на задълженията по ЗДДФЛ и ЗКПО?
Извършена ли е ревизията по реда на чл. 122 ДОПК при наличие на всички законови предпоставки, и обосновано ли са определени видовете и размерите на данъчните и осигурителните задължения на ревизираното лице за съответните данъчни периоди?
Правилно ли е определена търговската надценка посредством използваните пазарни аналози и съответства ли формираната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, ДДС и осигурителни вноски на реално реализираните приходи и дейност на ревизираното лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съответства ли на изискванията за валидност процесният ревизионен акт, когато е подписан с квалифициран електронен подпис от органите по приходите към датата на издаване и спазени ли са формалните изисквания на Регламент (ЕС) №910/2014?
Следва ли Н. Н. да бъде определен като местно физическо лице за целите на облагането по ЗДДФЛ за процесните периоди, с оглед на критерия „център на жизнените интереси“ и особеностите на неговата работа и доходи от чуждестранни работодатели?
Налице ли е основание за прилагане на преференциален данъчен режим за „морски лица“ по пар. 1, т. 54 ЗДДФЛ и следва ли да се признае премахване на двойното данъчно облагане по СИДДО между България и САЩ/Норвегия във връзка с реализираните доходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Възниква ли основание за предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ при положение, че кандидатът не заявява страх от преследване въз основа на предвидените от закона причини?
Следва ли органът по закрила да прецени индивидуалното положение на лице без гражданство и документи при разглеждане на основанията за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, включително риска от нечовешко или унизително третиране при завръщане в държавата по произход?
Допуснат ли е съществен процесуален или материалноправен порок при издаването на решението на председателя на ДАБ, поради непълна оценка на фактите и неприлагане на приложимите разпоредби спрямо конкретното лично положение на кандидата за закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Извършени ли са доставките по фактурите, издадени от „Аквилея“ ЕООД, и съответстват ли те на изискванията за реалност на доставката съгласно ЗДДС и приложимата практика на Съда на ЕС?
Могат ли органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит въз основа на липса на персонал, техническа база или конкретика в договора между страните, без да е доказано наличие на данъчна измама?
Кой носи доказателствената тежест при оспорване правото на приспадане на данъчен кредит – получателят по доставката или органът по приходите, и какви обективни данни са необходими за отказ на това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какъв е редът за погасяване на публичните задължения при извършено доброволно плащане и до каква степен длъжникът може да определи кои задължения да бъдат погасени?
Може ли възражение за изтекла давност да произведе обратно действие по отношение на вече извършено доброволно плащане?
При какви условия органът по приходите следва служебно да отпише публични вземания след изтичане на давностните срокове по ДОПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Правилно ли са отчетени и доказани счетоводните операции и инвентаризацията на задълженията на „Орхидея 80“ ООД съгласно приложимото счетоводно и данъчно законодателство, включително изискванията на чл. 78 и чл. 81 ЗКПО?
Могат ли представените частни писмени доказателства и изготвените протоколи за инвентаризация да бъдат признати за достоверни и релевантни в съдебния процес при преценка на счетоводните данни и определяне на данъчния финансов резултат?
Съществуват ли основания за увеличаване на счетоводния финансов резултат на дружеството със сумите, определени с ревизионния акт за 2017 г. и 2019 г., съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 и други приложими разпоредби на ЗКПО, с оглед изтичане на давностните срокове и липсата на отбелязано прихващане или изплащане по договорите за заеми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123487 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "нищожност поради липса на компетентност", въведете само "нищожност липса компетентност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по адм. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "AПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "AПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 170 000 съдебни решения на Върховния административен съд с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "АПК".

ВЕЧЕ СЪМ АБОНАТ (ВХОД) АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form