съдия Весела Павлова

Обсъдено ли е и правилно ли е приложено основанието по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване на преписката от един орган по приходите и възлагането ѝ на друг орган по приходите при ТД на НАП София?
Изискани ли са и обсъдени ли са от съда необходимите доказателства, включително заповед №РД-01-466/27.06.2022 г., във връзка с приложението на чл. 7, ал. 3 ДОПК?
Компетентни ли са органите, издали ревизионния акт, с оглед спазването на служебното начало и валидността на акта в оспорената му част?

Компетентни ли са органите по приходите, подписали ревизионния акт, с оглед издадените заповеди за възлагане и служебно правоотношение?
Има ли прекъсване или липса на легитимност във връзка с промяната на името на служителя, подписал процесните документи, и как тя влияе на действителността на издадените актове?
Извършена ли е пълна и мотивирана проверка за законосъобразност на ревизионния акт съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2 ДОПК от страна на първоинстанционния съд?

Какви са законовите изисквания и условия, на които трябва да отговаря предоставянето на работно или представително облекло на служителите в общинската администрация, за да попадне в обхвата на изключението по чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗДДФЛ и да не се включва в облагаемия доход, респективно да не подлежи на осигурителни вноски?
Могат ли актове на общинския съвет и заповеди на кмета на общината да се считат за нормативен акт по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗДДФЛ и Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, относно изплащането на суми за работно/представително облекло?
Кой носи тежестта за установяване и доказване на материалноправното основание за изплащане на сумите за работно и представително облекло – приходната администрация или ревизираното лице, и какви са последиците при неизясняване на тези факти?

Какви са кумулативните предпоставки за ангажиране на личната имуществена отговорност на управителя на търговско дружество по чл. 19, ал. 1 ДОПК и как следва да бъдат доказани от приходната администрация?
Съществува ли необходимата причинно-следствена връзка между поведението на управителя (укриване на факти и обстоятелства) и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството при конкретните факти по делото?
Достатъчно ли е установяването на публичното задължение на дружеството, без да е налице обоснован анализ и доказателства за имущественото състояние и невъзможността за събиране на вземанията, за да се ангажира личната отговорност на управителя?

Налице ли е редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия и на уведомлението за започване на ревизията по реда на чл. 32 и чл. 124, ал. 1 ДОПК, както и спазена ли е процедурата за преминаване към особения ред на чл. 122 ДОПК?
Изяснено ли е по достатъчно категоричен начин основанието за установяване на задълженията по ЗДДС и отказът за признаване на право на данъчен кредит, включително обсъдени ли са всички относимо представени счетоводни документи и възражения на ревизираното лице?
Формирана ли е правилно данъчната основа по корпоративен данък за 2022 г., като са отчетени установените приходи и признати разходи на база на представените доказателства и експертизата, и дали съдът е изложил пълни фактически и правни мотиви по този въпрос?

Какви са кумулативните предпоставки за ангажиране на личната имуществена отговорност на управителя на дружество по чл. 19, ал. 1 ДОПК и налице ли са всички елементи в конкретния случай?
Съществува ли категорично доказана причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността публичните задължения на дружеството да бъдат събрани от имуществото му?
Достатъчно ли е установеното укриване на факти чрез подаване на неверни данни по ЗДДС да обоснове самостоятелно отговорността на управителя за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството?