съдия Весела Павлова

Какви са кумулативните предпоставки за ангажиране на личната имуществена отговорност на управителя на търговско дружество по чл. 19, ал. 1 ДОПК и как следва да бъдат доказани от приходната администрация?
Съществува ли необходимата причинно-следствена връзка между поведението на управителя (укриване на факти и обстоятелства) и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството при конкретните факти по делото?
Достатъчно ли е установяването на публичното задължение на дружеството, без да е налице обоснован анализ и доказателства за имущественото състояние и невъзможността за събиране на вземанията, за да се ангажира личната отговорност на управителя?

Налице ли е редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия и на уведомлението за започване на ревизията по реда на чл. 32 и чл. 124, ал. 1 ДОПК, както и спазена ли е процедурата за преминаване към особения ред на чл. 122 ДОПК?
Изяснено ли е по достатъчно категоричен начин основанието за установяване на задълженията по ЗДДС и отказът за признаване на право на данъчен кредит, включително обсъдени ли са всички относимо представени счетоводни документи и възражения на ревизираното лице?
Формирана ли е правилно данъчната основа по корпоративен данък за 2022 г., като са отчетени установените приходи и признати разходи на база на представените доказателства и експертизата, и дали съдът е изложил пълни фактически и правни мотиви по този въпрос?

Какви са кумулативните предпоставки за ангажиране на личната имуществена отговорност на управителя на дружество по чл. 19, ал. 1 ДОПК и налице ли са всички елементи в конкретния случай?
Съществува ли категорично доказана причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността публичните задължения на дружеството да бъдат събрани от имуществото му?
Достатъчно ли е установеното укриване на факти чрез подаване на неверни данни по ЗДДС да обоснове самостоятелно отговорността на управителя за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството?

Налице ли е нарушение на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба №4/24.02.2015 г. относно задължението за получаване на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведената биологична продукция в рамките на петгодишния ангажимент?
Съответства ли прекратяването на ангажимента по мярка 11 „Биологично земеделие“ и налагането на най-тежката санкция на принципа на пропорционалност, когато не е установено материално нарушение на правилата за биологично производство?
Обосновано ли е определено задължение за възстановяване на публично държавно вземане и прекратяване на ангажимента поради липса на заявление за плащане през петата година, когато подпомаганото лице е било в преходен период, съгласно приложимата нормативна уредба?