съдия Радостин Радков

Какви са предпоставките за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при наличие на непълноти или грешки и как се тълкува понятието „спор за материално право“ по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР?
Съществува ли спор за материално право между страните относно границата и площта на поземлени имоти с идентификатори 72028.133.47 и 72028.133.48, който препятства одобряването на заявеното изменение в кадастъра?
Допустимо ли е изменение на кадастралната карта в случай на установен спор за собственост между заявителя и заинтересовани лица без влязло в сила съдебно решение или постигане на съгласие между страните?

Налице ли са изискванията на пар. 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, за да се приеме построената стопанска постройка за търпим строеж и да не подлежи на премахване?
Съответства ли процесната постройка по височина, местоположение и площ на действащите към момента на построяването й, както и на сега действащите строителни правила и норми?
Спазени ли са задължителните указания на касационната инстанция при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд?

Какво е приложното поле на чл. 144, ал. 1, т. 9 ЗУТ във връзка с инвестиционни проекти за детски площадки, фитнес площадки на открито и спортни обекти с обществено предназначение?
Попадат ли детските площадки и площадките за фитнес на открито в дефиницията за „обекти с обществено предназначение“ и „обществени места“ по смисъла на пар. 1, т. 9, б. г и пар. 1а от ДР на Закона за здравето и съответно подлежат ли на задължително здравно съгласуване с РЗИ?
Възможно ли е материалната незаконосъобразност на отделен обект, включен в единен инвестиционен проект и разрешение за строеж, да води до незаконосъобразност на цялото разрешено строителство?

Има ли процесният гараж качеството на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР ЗУТ и приложими ли са изискванията за наличието на строителни книжа по пар. 5, т. 36 ДР ЗУТ?
Съответства ли изграденият гараж на строителните правила и норми, действали към момента на неговото изграждане, и допустим ли е по действащия тогава устройствен план?
Приложима ли е хипотезата на пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ за търпимост на строежа спрямо конкретния случай?

Следва ли Столична община, като възложител и титуляр на разрешението за строеж, да бъде конституирана като заинтересована страна в съдебното производство по оспорване на разрешението за строеж?
Правилно ли е конституиран ответникът в първоинстанционното производство при положение, че административният акт е издаден от длъжностно лице, действало с делегирана компетентност, и отразена ли е по делото информация за оттегляне на тази делегация?
Попада ли имотът на жалбоподателя в обхвата на процесното разрешение за строеж и какъв е устройствен статут на този имот към датата на издаване на разрешението, включително дали е предвиждано изграждане на улица, която го засяга?

Какъв е материалноправният характер и приложното поле на чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР по отношение на прекратяването на служебното правоотношение при възстановяване на държавен служител?
Може ли отказът на държавен служител да избере измежду предложени вакантни длъжности да се счита за отказ да заеме длъжност по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР и да обоснове прекратяване на служебното правоотношение?
Следва ли да се приложи специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ при прекратяване на служебно правоотношение с държавен служител в хипотеза на възстановяване, когато е налице заболяване, за което работодателят е уведомен?

Компетентен ли е бил органът да издаде процесната заповед и спазени ли са изискванията за форма и мотивация съобразно ЗУТ при издаването ѝ?
Може ли да се приеме, че процесният строеж попада в хипотезите на търпимост по § 16 ПР на ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД на ЗУТ, имайки предвид периода на изграждане и характера на предходните постройки?
Налице ли са съществени процесуални нарушения при съставянето на констативния акт и издаването на заповедта, вкл. във връзка с отсъствието на адресата по време на проверката и евентуални неясноти при описанието на строежа?

Компетентни ли са били органите, издали процесната Наредба, съобразно действащата към момента на издаването й нормативна уредба и има ли промяна в компетентността по новия закон?
Съвместима ли е процесната Наредба, издадена на основание отменения Закон за паметниците на културата и музеите, с разпоредбите на действащия Закон за културното наследство и продължава ли да има правно действие?
Съществува ли противоречие между чл. 10 от процесната Наредба и чл. 161 от Закона за културното наследство относно изискванията за археологически проучвания при строителни дейности в архитектурно-историческите резервати Созопол и Несебър?