съдия Бисер Цветков

Какво е правното естество на извършваните от жалбоподателя доставки – представляват ли те доставка на стоки (храна) или доставка на услуги (ресторантьорство или кетъринг) по смисъла на ЗДДС и Регламент (ЕС) № 282/2011?
Следва ли за извършените доставки да се прилага намалената ставка на ДДС от 9% по пар. 15д, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗДДС, или стандартната ставка от 20% по чл. 66, ал. 1 ЗДДС?
Съставлява ли порок във формата на ревизионния акт липсата на опис на доказателствата в ревизионния доклад и приложенията към него при връчването му на ревизираното лице?

Какъв е обхватът на правомощието по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и включва ли то възможността за възлагане на ревизии от органи по приходите с разширена териториална компетентност?
Може ли заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП да породи правни последици, които да имат значение при преценката на валидността на ревизионния акт, включително по отношение на териториалната компетентност на органите по приходите?
Налице ли е нарушение на изискванията за материална и териториална компетентност при възлагане и извършване на ревизията, довело до нищожност или незаконосъобразност на ревизионния акт?

Какви са предпоставките за прилагане на особения ред за установяване на данъчни задължения по чл. 122 – 124 ДОПК при наличие на имуществено несъответствие?
Следва ли доходите от отдаване под наем на недвижими имоти да се квалифицират като доходи от търговска дейност, извършвана по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ?
Може ли съдебната преценка да се основава единствено на заключението на вещо лице, когато същото съдържа отклонения от модела на приходната администрация и не съответства на доказателствения стандарт по ДОПК и ГПК?

Валидно ли е извършеното от органа по приходите „обвързване“ на платеното от длъжника с публични задължения, възникнали след датата на плащането, при положение че не е извършено прихващане по реда на ДОПК?
Може ли платено задължение по отменен ревизионен акт, което е индивидуализирано от длъжника, да се използва за погасяване на други задължения без негово изрично съгласие и при липса на изпълнително производство?
Допустимо ли е органът по приходите да редуцира размера на вземането за връщане на недължимо платената сума чрез необосновано частично прихващане, без да има надлежно издаден акт съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК?

Изтекъл ли е преклузивният 5-годишен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК към момента на образуване на ревизионното производство във връзка със задължението за имуществения данък?
Може ли да възникне ревизионно производство, ако заповедта за възлагане на ревизия е връчена след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК?
Допустимо ли е съдът да прилага института на давността по чл. 160, ал. 4 ДОПК, без да анализира съществуването и размера на публичните задължения по РА?