съдия Анелия Ананиева

Съдържа ли отказът за издаване на удостоверение за търпимост конкретни мотиви, обосноваващи неговата законосъобразност, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК?
Извършил ли е административният орган необходимото изследване на относимите факти и обстоятелства, свързани с приложимостта на хипотезите за търпимост по пар. 16, ал. 1 – ал. 3 ПР ЗУТ или пар. 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ?
Допуснати ли са съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на отказа, които да обуславят неговата незаконосъобразност?

Налице ли е спор за материално право, който изисква отлагане на изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър до разрешаването му по съдебен ред?
Притежават ли жалбоподателите качеството на заинтересовани лица по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър и имат ли надлежно право на оспорване?
Попада ли в компетентността на административния орган преценката за собствеността върху имотите, предмет на изменението на кадастралната карта, или този въпрос следва да бъде решен по съдебен ред?

Допустимо ли е оспорването на заповедта за премахване на строежа от страна на жалбоподателката, предвид липсата на доказателства за правен интерес?
Дължал ли е съдът указания на жалбоподателката да представи доказателства относно правния си интерес и процесуалната си легитимация?
Следва ли съдът да извърши преценка за пропорционалност на мярката за премахване на строежа с оглед на правото на жилище по чл. 8, пар. 1 КЗПЧОС?

Съставлява ли писмото на кмета на район „Витоша“ отказ за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ и подлежи ли то на съдебен контрол?
Необходимо ли е установяване на собствеността върху засегнатия поземлен имот, за да се прецени допустимостта и законосъобразността на административния отказ за учредяване на право на преминаване?
Допуснал ли е съдът съществени процесуални нарушения, свързани с конституирането на страните, събирането на доказателства и представителството на заинтересованите лица?

Налице ли е строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който да подлежи на спиране и забрана за достъп по реда на чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ?
Налице ли са материалноправните предпоставки за издаване на заповед за спиране изпълнението на строежа и забрана за достъп до него, включително продължаващо извършване на строително-монтажни работи към момента на издаване на заповедта?
Какво е правното значение на влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че процесният обект не представлява строеж, и как то обвързва административния орган и съда в настоящото производство?

Компетентен ли е органът, издал заповедта, и спазена ли е изискуемата писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК?
Съставлява ли процесната постройка „строеж“ по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР ЗУТ, изискващ разрешение за строеж, или попада в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗУТ?
Има ли допуснати съществени нарушения в административното производство, които да водят до незаконосъобразност на заповедта за премахване на строежа?