съдия Румяна Лилова

Какви са необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на управител на дружество по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, и установени ли са те в конкретния случай?
Представлява ли изплащането на дивидент на управител на дружество действие, водещо до намаляване на имуществото на дружеството до степен, възпрепятстваща събираемостта на публичните му задължения?
Допустимо ли е ангажирането на отговорността на един от управителите при съвместно управление, когато не е индивидуализирано кой точно е извършил разпореждането с имуществото?

Нарушени ли са съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд чрез неизвършване на самостоятелна преценка и анализ на доказателствата по делото?
Допустимо ли е съдът да отмени ревизионен акт въз основа на теоретични постановки и без конкретна връзка между правните изводи и фактическите установявания по казуса?
Следвало ли е първоинстанционният съд да обсъди твърденията и доказателствата за участие на ревизираното лице в данъчна измама при постановяване на решението си?

В какви случаи е допустимо органи по приходите от една териториална дирекция на НАП да извършват ревизия и да издават ревизионен акт за лице, за което е компетентна друга териториална дирекция, и необходимо ли е мотивиране на заповедта за това?
Подлежи ли на съдебен контрол преценката за необходимостта от дерогация на териториалната компетентност на органите по приходите, упражнена с акт по чл. 10, ал. 9 ЗНАП?
Допуснал ли е първоинстанционният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила чрез необосновано приемане на доказателствена липса, без да е разпределил доказателствената тежест и без да е дал указания на страните за събиране на необходимите доказателства?

Налице ли са били материалноправните и процесуални предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК спрямо ревизираното лице?
Представляват ли сумите, внесени по банковите сметки на ревизираното лице, облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, при положение че лицето твърди, че са му предоставени от дружества с цел извършване на плащания от тяхно име?
Допустимо ли е и правилно ли е съдът да кредитира доказателства, представени след издаване на ревизионния доклад, включително счетоводно-съдебни експертизи, при определяне на данъчната основа?

Съществуват ли доказателства, че Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) е връчена по реда на чл. 28 и чл. 32 ДОПК, така че да се счита за надлежно връчена и да постави началото на ревизионното производство?
Може ли електронен адрес, фигуриращ в базата данни на НАП, без доказателства за надлежно деклариране по реда на чл. 28, ал. 2 и чл. 82 ДОПК, да се счита за валиден адрес за електронно връчване на документи?
Допуснато ли е съществено нарушение на административно- и съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, поради липса на указания за събиране на доказателства относно редовността на връчването на ЗВР и валидността на издадения ревизионен акт?

Каква е валидността на ревизионния акт, издаден от органи по приходите на териториална дирекция, различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, и при какви условия този акт не се счита за нищожен?
Налице ли са материалноправните предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от „Леверон“ ЕООД?
Доказано ли е реалното извършване на доставките на услуги по спорните фактури, включително по отношение на техническата и кадровата обезпеченост на доставчика, и как това влияе върху правото на данъчен кредит на получателя?

Има ли порок в компетентността на органа, издал ревизионния акт, който да води до неговата нищожност?
Установено ли е по категоричен начин реалното изпълнение на услугите по спорните доставки, така че да се признае правото на приспадане на данъчен кредит?
Представлява ли договорът между РЛ и „Аквилея“ ЕООД абонаментен договор, по който не е необходимо реално извършване на конкретни дейности, за да е налице облагаема доставка?