съдия Румяна Лилова

Има ли правомощие заместник-изпълнителният директор на НАП да делегира по чл. 10, ал. 9 ЗНАП правото да се възлага ревизия на органи от териториална дирекция, различна от тази по седалището на ревизираното лице, без изрично мотивирана необходимост за това?
Налице ли е нищожност на ревизионния акт, когато е издаден от органи по приходите от териториално некомпетентна дирекция на НАП, въз основа на заповеди, издадени без установена и доказана необходимост по смисъла на чл. 10, ал. 9 ЗНАП?
Притежават ли издадените в хода на ревизията заповеди за възлагане на ревизия и ревизионният акт валидни квалифицирани електронни подписи от компетентни длъжностни лица, и може ли липсата на такива да обоснове невалидност на съответните актове?

Извършена ли е от първоинстанционния съд надлежна проверка относно допустимостта на оспорването на ревизионния акт с оглед представените доказателства и законовите изисквания?
Каква е релевантната дата на подаване на жалбата срещу ревизионния акт и доказва ли се тя по надлежния ред с оглед наличните пощенски клейма и регистрационни номера?
Следва ли първоинстанционният съд да обсъди фактическите твърдения и доказателства, свързани с предполагаемото изгубване и последващо намиране на подадената жалба, и да изиска допълнителни доказателства за това?

Какви са необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на управител на дружество по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, и установени ли са те в конкретния случай?
Представлява ли изплащането на дивидент на управител на дружество действие, водещо до намаляване на имуществото на дружеството до степен, възпрепятстваща събираемостта на публичните му задължения?
Допустимо ли е ангажирането на отговорността на един от управителите при съвместно управление, когато не е индивидуализирано кой точно е извършил разпореждането с имуществото?

Налице ли са били материалноправните и процесуални предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК спрямо ревизираното лице?
Представляват ли сумите, внесени по банковите сметки на ревизираното лице, облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, при положение че лицето твърди, че са му предоставени от дружества с цел извършване на плащания от тяхно име?
Допустимо ли е и правилно ли е съдът да кредитира доказателства, представени след издаване на ревизионния доклад, включително счетоводно-съдебни експертизи, при определяне на данъчната основа?