съдия Иван Раденков

Компетентна ли е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да разглежда жалби на потребители и да дава задължителни указания на енергийните предприятия, когато става дума за начисляване на количества електрическа енергия, без да разрешава гражданскоправен спор?
Може ли наличието на висящо гражданско дело относно дължимост на парично вземане да изключи правомощията на КЕВР и съда да разглеждат законосъобразността на действията на лицензианта и административния акт на регулатора?
Допустима ли е корекция на сметката за електрическа енергия по реда на ПИКЕЕ при неправилно свързване на изходящите фазови проводници, когато количествата електроенергия са били реално потребени, отчетени и измерени?

Спазени ли са изискванията за мотивираност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, и налице ли е противоречие във фактическите основания на решението на КЕВР?
Изпълнил ли е административният орган задължението си по чл. 35 АПК и чл. 144 Наредба №3/2013 г. да установи всички относими факти и обстоятелства преди постановяване на административния акт?
Допустимо ли е използването на съдебно-техническа експертиза в съдебното производство за установяване на фактическата обстановка към момента на издаване на административния акт, предвид правилата на чл. 142, ал. 1 АПК?

Какъв е определящият критерий за разграничаване между „битов“ и „небитов“ клиент при покупка на електрическа енергия – предназначението на обекта или начинът на потребление на енергията?
Има ли значение съответствието на строителния статут и устройственото предназначение на обекта с изискванията на ЗУТ за признаване на качеството „битов клиент“ и могат ли евентуални нарушения на строителното законодателство да обосноват автоматичен отказ?
Компетентен ли е КЕВР да се произнася по искания за промяна на клиентския статут и спазени ли са процесуалните изисквания в проведеното административно производство?