Обществено осигуряване

Има ли валидно основание за отмяна на първоначалното разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица?
Допустимо ли е издаването на акт за възстановяване на получени суми, когато е налице влязло в сила съдебно решение, отменящо основанието за такова възстановяване?
Подлежи ли на повторна преценка в рамките на ново съдебно производство въпрос, който вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение?

Какви доказателства е следвало да бъдат събрани, за да се установи конкретното работно място и график на охранявания обект към датата на инцидента, и как липсата им влияе върху правната квалификация на злополуката като трудова?
Изпълнено ли е изискването по чл. 35 АПК за пълно и обективно изясняване на релевантните факти от страна на осигурителя и органите на ТП на НОИ София-град при разследването на злополуката?
Може ли злополуката, с оглед липсата на категорични данни за трудов ангажимент на пострадалия към момента на инцидента, да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО?

Какви са правните последици от еднодневно прекъсване на осигуряването поради неявяване на работа без уважителна причина и може ли това да доведе до прекъсване на правната връзка между осигурителния орган и осигуреното лице?
Допустимо ли е ангажиране на отговорността на осигурителя по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, при положение че е подал вярна информация относно осигуряването на работника, включително за отсъствието му без уважителна причина?
Възниква ли задължение за работодателя-осигурител да извърши материалноправна преценка относно правото на работника на парично обезщетение за временна неработоспособност при наличие на издадени болнични листове?

Какви са изискванията и предпоставките за квалифициране на една злополука като „трудова“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО?
Спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при издаване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО и потвърждаването му от директора на ТП на НОИ?
Съществува ли функционална и причинно-следствена връзка между извършваната от пострадалия дейност и настъпилото увреждане на здравето, така че да се приеме, че злополуката е настъпила във връзка или по повод на трудова дейност?