съдия Георги Георгиев

Какви доказателства е следвало да бъдат събрани, за да се установи конкретното работно място и график на охранявания обект към датата на инцидента, и как липсата им влияе върху правната квалификация на злополуката като трудова?
Изпълнено ли е изискването по чл. 35 АПК за пълно и обективно изясняване на релевантните факти от страна на осигурителя и органите на ТП на НОИ София-град при разследването на злополуката?
Може ли злополуката, с оглед липсата на категорични данни за трудов ангажимент на пострадалия към момента на инцидента, да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО?

Какви са правните последици от еднодневно прекъсване на осигуряването поради неявяване на работа без уважителна причина и може ли това да доведе до прекъсване на правната връзка между осигурителния орган и осигуреното лице?
Допустимо ли е ангажиране на отговорността на осигурителя по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, при положение че е подал вярна информация относно осигуряването на работника, включително за отсъствието му без уважителна причина?
Възниква ли задължение за работодателя-осигурител да извърши материалноправна преценка относно правото на работника на парично обезщетение за временна неработоспособност при наличие на издадени болнични листове?

Какви са изискванията и предпоставките за квалифициране на една злополука като „трудова“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО?
Спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при издаване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО и потвърждаването му от директора на ТП на НОИ?
Съществува ли функционална и причинно-следствена връзка между извършваната от пострадалия дейност и настъпилото увреждане на здравето, така че да се приеме, че злополуката е настъпила във връзка или по повод на трудова дейност?

Има ли валидно основание за отмяна на първоначалното разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица?
Допустимо ли е издаването на акт за възстановяване на получени суми, когато е налице влязло в сила съдебно решение, отменящо основанието за такова възстановяване?
Подлежи ли на повторна преценка в рамките на ново съдебно производство въпрос, който вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение?

Какви са правните критерии за установяване на извършване на трудова дейност от самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, в контекста на осигурителното право?
Следва ли липсата на регистрация на животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност автоматично да води до извод за липса на трудова дейност и наличие на лично стопанство?
Допустимо ли е административният орган или съдът да прилага количествени критерии за разграничение между лично и търговско земеделско производство при липса на нормативно определени прагове и доказателства?

Какво е правното значение на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение при определяне на размера на паричното обезщетение за безработица?
Следва ли поведението на заявителя при попълване на заявленията до НОИ, съдържащи неверни данни относно основанието за прекратяване на трудовата заетост, да се счита за недобросъвестно?
Може ли да се приеме, че паричното обезщетение е добросъвестно получено, когато заявителят е знаел или е следвало да знае, че декларираните от него обстоятелства не отговарят на действителността?