съдия Полина Богданова

Обсъдени ли са от съда всички относими факти и обстоятелства и изложени ли са мотиви съгласно изискванията на процесуалния закон?
Компетентен ли е бил органът, приложил принудителната административна мярка чрез поставяне на техническо средство (скоба) на пътното превозно средство?
Налице ли са били всички материалноправни предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП към момента на задържането на автомобила?

Съставлява ли предоставянето на информация относно наличността на рекламирани стоки с по-ниски цени в търговски обект заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП?
Налице ли е невярна информация в рекламната брошура относно наличността на стоките, съобразно изискванията на закона?
Изпълнени ли са всички елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68д, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗЗП в конкретния случай?

Допустимо ли е искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на нови писмени доказателства съгласно чл. 239, т. 1 АПК?
Отговарят ли резултатите от предоставените биологични проби (кръв и урина) на изискванията за нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му?
Може ли установяването на употреба на наркотично вещество в минал период, доказано единствено с наличие на метаболити в урината, да обоснове приложението на принудителна административна мярка по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП?

Какъв е обхватът на задължението на търговеца да предостави на потребителя своевременно, ясно и разбираемо информация за всички общи разходи по кредита, включително възнаграждението за поръчителство/гарант, и следва ли тази информация да бъде включена в СЕФ и ГПР?
Попада ли възнаграждението за гарант по договор за поръчителство като условие за получаване на кредит в категорията на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО?
Може ли формалната промяна на съдържанието на договора да отмени необходимостта от забраната на установена нелоялна заблуждаваща търговска практика, когато не е доказано трайно и реално преустановяване на тази практика?

Какви са правомощията на съда при установяване на нищожност или отмяна на административен акт и в кои случаи съдът следва да реши делото по същество или да върне преписката на административния орган с указания?
Може ли да се приеме, че издаването на нов административен акт при неизпълнение на мотивите и указанията на съда води до нищожност на акта по чл. 177, ал. 2 АПК или само до неговата отмяна поради нарушение на административнопроизводствените правила?
В какъв обем съдът е длъжен да изследва законосъобразността на оспорения административен акт, включително по отношение на всички основания по чл. 146 АПК, и какви са последиците при неизпълнение на това задължение?