съдия Мария Попова

Налице ли са отменени по административен или съдебен ред незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на ответника, които да ангажират отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ?
Могат ли протоколът за ПТП, актът за установяване на административно нарушение и писмо на полицейски орган да се квалифицират като индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – ал. 4 АПК и да подлежат на съдебен контрол за законосъобразност?
Установена ли е пряка причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и твърдяните неимуществени вреди на ищеца, както и налице ли е незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностните лица на ответника?

Възможно ли е лицето, което е инициирало производството по чл. 306 АПК, но не е страна в процеса, да претендира възстановяване на разноски за процесуално представителство по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ?
Следва ли дружеството, което е конституирано като ответник по обжалване на наложена глоба и е понесло разноски за адвокатско възнаграждение, да получи обезщетение за тези разноски като пряка и непосредствена последица от констатираното неизпълнение на съдебното решение?
Съществува ли друг ред за обезщетяване на сторените разноски за процесуално представителство, различен от този по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при положение че са налице доказателства за осъществено процесуално представителство и платени адвокатски възнаграждения?

Налице ли са всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, включително реално причинени неимуществени вреди и пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и настъпилите вреди?
Съобразен ли е размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с критериите по чл. 52 ЗЗД и справедливостта, отчитайки характера, интензитета и продължителността на уврежданията, както и икономическата ситуация в страната?
Правилно ли е определен началният момент, от който се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съгласно съдебната практика и приложимите разпоредби?

В кои случаи е налице отговорност на държавата или общината по чл. 1 ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи?
Следва ли анулирането на проект на разпореждане за отпускане на пенсия без нормативно уреден ред да се счита за незаконосъобразно действие, пораждащо право на обезщетение за неимуществени вреди?
Допустимо ли е да се уважи иск за обезщетение за едни и същи вреди и за един и същ период въз основа на няколко отделни основания в рамките на едно производство?

Какви са необходимите елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на държавата за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и в каква степен са доказани те в конкретния случай?
Как следва да бъде определен по справедливост размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, като се отчитат интензитетът, продължителността и отражението на вредите върху личния и социален живот на пострадалия?
Възможно ли е да се разграничат причините и последиците за психическото и социалното състояние на пострадалия между незаконното задържане и воденето на досъдебно производство, и как това се отразява на размера на дължимото обезщетение?

Какви са необходимите кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразен административен акт, включително относно причинните връзки и доказването на неимуществени вреди?
В кои случаи може да се приеме, че има пряка и непосредствена причинна връзка между отменен незаконосъобразен административен акт и настъпили неимуществени вреди при наличие на обезпечителни мерки?
По какъв начин се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от административен акт, и каква е ролята на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?