съдия Свилена Проданова

Какви са изискванията и приложимостта на основния, вторичните и резервния метод за определяне на митническата стойност съгласно чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) №952/2013 и при какви обстоятелства може да се приложи всеки от тях?
Може ли декларираната цена при износ, предоставена от митническите органи на държавата на износа в рамките на международно митническо сътрудничество, да се използва като налични данни или като разумен способ при определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) №952/2013?
Следва ли информацията от чуждестранни митнически органи, предоставена по международно споразумение, да се съчетава и съпоставя с другите доказателства по делото при определяне на митническата стойност, и какви са последиците при липса на такава комплексна преценка от съда?

Обуславя ли наличието на различия във фактурите между доставчика и получателя, при липса на преки доказателства за измама, отказ от право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС?
Достатъчни ли са съставените приемо-предавателни протоколи, счетоводното осчетоводяване и извършеното плащане по банков път за доказване на реалността и индивидуализацията на доставките на родово определени вещи?
Може ли да се извърши корекция на финансовия резултат и да се определят допълнителни задължения по ЗКПО единствено на основание твърдение за липса на реалност на доставките, когато са налице доказателства за извършени реални стопански операции?

Какви са изискванията на приложимата правна рамка по отношение на класирането с код по ТАРИК 1517 90 99 90 на палмова мазнина и как се прилагат те спрямо конкретния случай?
Допустимо ли е митническите органи да избират подходящ метод за определяне дали продуктът е претърпял обработка, различна от рафинирането, при липса на дефинирани в Комбинираната номенклатура методи и критерии за такава преценка?
Отговарят ли на изискванията за обективност и своевременност анализите и заключенията, представени по делото, включително извършените от експертизата и Централната митническа лаборатория?

Обоснован ли е отказът за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от „Барс Мениджмънт" ЕООД и „ХДХ Транс" ЕООД, с оглед доказателствата за реалност на доставките и ВОД?
Налице ли са основания за отказ на нулева ставка за вътреобщностна доставка (ВОД) и за възникване на задължение за начисляване на ДДС по фактура №20…19/03.02.2020 г. с получател W.Potthoff GmbH, предвид наличните документи и фактическите обстоятелства?
Спазени ли са изискванията на материалния и процесуалния закон от страна на приходната администрация и първоинстанционния съд при преценката на фактите, доказателствата и мотивацията за отказа на данъчен кредит, особено по отношение на доказателствената тежест и приложението на съдебната практика на Съда на ЕС относно знанието за участие в данъчна измама?

Надлежно ли е извършена съвкупна оценка на всички релевантни факти и доказателства относно реалността на доставките по фактурите, издадени от „Щастие Проект ТТ“ ЕООД и „КС Ремонтстрой“ ЕООД, и обосновано ли е признато правото на приспадане на данъчен кредит по тях?
Съответства ли преценката на съда за доказване на реално извършени услуги по спорните фактури на изискванията за доказателствена тежест и стандарта за доказване, установени в съдебната практика на СЕС и националното законодателство?
Обосновано ли е изключено правото на приспадане на данъчен кредит въз основа на липса или непълнота на доказателства за извършени доставки, въпреки формалното спазване на законовите изисквания за наличие на фактури и регистриране на сделките?

Допуснал ли е административният съд нарушения на материалния закон при преценката на доказателствата относно приходите и разходите по оспорваните фактури?
Съществуват ли основания по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 2 ЗДДС за корекция на данъчната основа и начисления ДДС за недекларирани облагаеми доставки?
Могат ли да бъдат признати за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и ЗСч?