съдия Юлия Раева

Компетентен ли е ръководителят на Националния орган по Програмата „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014 - 2020 г. да определя финансови корекции на бенефициери за нередности, извършени на територията на Република България, и съответства ли това на приложимото европейско и национално законодателство?
Правилно ли е приложен материалният закон по отношение на изискването за продължителността на оторизацията във връзка с предмета на поръчката и нуждите на бенефициера?
Достатъчно конкретизирани и обосновани ли са мотивите на административния орган относно необходимостта за представяне на документ за съответствие с изискването към момента на подаване на офертата, и съществува ли реално необосновано утежняване за потенциално заинтересованите лица?

Въз основа на предоставения текст, трите основни правни въпроса, които се обсъждат, са:
Как се определя компетентният орган за налагане на финансови корекции по програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014 – 2020 г., с оглед разпоредбите на приложимото европейско и национално законодателство?
Какви са изискванията за доказване на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) №2018/1046 и какви факти са необходими, за да бъде обосновано наличие на такъв конфликт при възлагане на дейности по програмата?
При какви условия е допустимо обявяване на административен акт за нищожен поради липса на компетентност, и какви са последиците от процесуални нарушения при съдебния контрол върху този акт?

Какви са правните последици от неправилното определяне и прилагане на изискванията към участниците в обществената поръчка, включително изисквания за предходен опит, несъответстващи на предмета и обема на поръчката?
Попада ли избраният изпълнител с оферта, съдържаща позоваване на отменени нормативни актове, в обхвата на нередностите, предвидени в Наредбата за посочване на нередности, и как следва да се квалифицира подобно нарушение?
Изтекла ли е погасителната давност по чл. 3, пар. 1 от Регламент №2988/95 за налагане на финансова корекция, с оглед статута на програмата като многогодишна и обстоятелствата около официалното ѝ приключване?

Какви са изискванията за обосноваване на размера на наложена финансова корекция при неизпълнение само на един индикатор по административен договор?
Допустимо ли е налагане на 100% финансова корекция върху верифицирани разходи без ясно разграничаване дали неизпълнението засяга целия проект или само отделна дейност, договор или разход?
Съставлява ли липсата на мотиви и неизяснена фактическа обстановка основание за отмяна на административен акт за финансова корекция?

Кой следва да бъде надлежен адресат на административен акт за финансова корекция при наличие на водещ бенефициер, когато нередността е извършена от партньор по проекта?
Нарушават ли се административнопроизводствени правила, когато административният орган не конституира водещия партньор като страна в производството по налагане на финансова корекция?
Възможно ли е управляващ орган в държава членка да наложи финансова корекция директно на партньор по проекта, когато водещият партньор е установен в друга държава?

Какво е приложимото правно основание към момента на издаване на административния акт, с оглед на разпоредбите на § 70 ПЗР на ЗИД на ЗУСЕФСУ?
Съответства ли фактическото основание, изтъкнато от административния орган, на посоченото от него правно основание за отказ?
Допустима ли е отказаната сума за непреки разходи, при положение че отказът за част от преките разходи е признат за незаконосъобразен и липсват мотиви и доказателства относно изчислението на допустимите преки разходи?