съдия Василка Шаламанова

Възможно ли е изплащането на лихви върху недължимо внесени задължителни осигурителни вноски в производство по чл. 128 и следващите от ДОПК?
Какъв е обхватът и значението на чл. 129, ал. 6 ДОПК по отношение на връщането на недължимо събрани осигурителни вноски и дължимостта на законна лихва?
Може ли претенцията за лихва при недължимо внесени задължителни осигурителни вноски да бъде уважена на основание лишаване от възможността за ползване на тези суми?

Съставлява ли разпореждането с парични средства от касовата наличност на дружеството укриване на факти и обстоятелства по смисъла на приложимата правна норма?
Установена ли е от приходните органи несъбираемост на вземането от основния длъжник при спазване на изискванията на чл. 20 АПК?
Налице ли е бездействие от страна на публичния изпълнител във връзка с налагането и изпълнението на запор върху парични средства съгласно чл. 204 ДОПК?

Спазени ли са изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно задължението за посочване на фактическите основания и мотивите в административния акт?
Допустимо ли е административният орган да приеме неизпълнение на инвестиционното изискване за ДМА, без да изложи конкретни фактически несъответствия и без да даде възможност за защита чрез надлежно събиране и обсъждане на доказателства?
Нарушена ли е разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК чрез необсъждане на представените в съдебното производство нови писмени доказателства от страна на жалбоподателя?

Каква е доказателствената стойност и допустимост на експертизата, изготвена по чл. 60 ДОПК, при липса на приложени източници и документи, и достатъчна ли е тя за обосноваване на заключението за укрити приходи?
Налице ли са законовите предпоставки за ангажиране на solidарна отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на лице, което към момента на извършване на ревизията не е било управител и съдружник в дружеството-длъжник?
Изпълнено ли е от страна на приходните органи задължението за мотивираност на ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, включително по отношение на причинно-следствената връзка между действията на управителя и невъзможността за събиране на задълженията?

Какво е нормативното съдържание на понятието „несъответствия“ по смисъла на чл. 106, ал. 1 ДОПК и допустимо ли е чрез него да се установяват изцяло нови факти и задължения?
Допустимо ли е установяване на нови данъчни задължения чрез акт по чл. 106 ДОПК, когато не е налице несъответствие в подадената от задълженото лице декларация?
Разполага ли органът по приходите с материална компетентност да установява нови данъчни задължения чрез АУЗ, вместо чрез ревизионен акт по реда на чл. 108 и чл. 118 ДОПК?