Интелектуална собственост

Кой има право да подаде искане за заличаване на регистрацията на марка поради нарушено по-ранно авторско право и какви доказателства са необходими за легитимацията на такова лице?
Как се установява принадлежността и обхватът на авторското право върху изображение, създадено от служител в рамките на трудово правоотношение, и достатъчно ли е представянето на трудов договор или приемо-предавателен протокол за доказване на това право?
Изпълнени ли са изискванията за валидно отстъпване на изключително или неизключително право за използване на произведението съгласно чл. 36 ЗАПСП и каква е правната стойност на липсата на изрично уговорено изключително право в представените документи?

Какви са критериите за установяване на идентичност или сходство между заявената марка и по-ранните марки, включително за вероятност от объркване на потребителите по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО?
При какви условия по-ранна марка може да се приеме за "марка, ползваща се с известност", и какви са последиците от тази известност по отношение на отказ от регистрация на по-късна сходна марка по чл. 12, ал. 3 ЗМГО?
Следва ли да се приеме, че предоставянето на услуги в различни класове или на различни пазари изключва вероятността за объркване или за неоснователно облагодетелстване/накърняване на репутацията на по-ранната известна марка?

В каква степен първоинстанционният съд е спазил принципа на служебното начало и е изпълнил задълженията си за събиране и проверка на всички относими доказателства?
Какви са последиците от непълното изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за изхода на спора в съдебната фаза?
До каква степен касационната инстанция може да извършва нови фактически установявания и да събира доказателства, когато това не е сторено от първоинстанционния съд?