Социално осигуряване

Върховният административен съд на Република България – Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Рая Бончева изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. дело № 11210/2020 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Илиева от [населено място] против Решение №г., постановено по административно дело №г. по описа на Административен съд София– град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София- град, чрез юрисконсулт И. Бабурска, изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски в съдебно заседание за касационната инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Солидаризира се с извода на административния съд, че контролните органи на ТП на НОИ- София- град и неговият директор обосновано се приели, че Илиева не е осигурено ...

Върховният административен съд на Република България – Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. дело № 7329/2020 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив срещу Решение №г. по адм. д. №г. на Административен съд- Пловдив, с което е отменено Решение №г. на директор на ТП на НОИ- Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №г. на ръководител „ПО“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Изложени са доводи за неправилност на решението, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът Ж. Никова, чрез адв. Челебиев, оспорва касационната жалба, твърдейки че в нея няма изложени конкретни доводи и основания, с които да се оборват правните изводи на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е ...

Върховният административен съд на Република България – Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Христо Ангелов изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. дело № 11209/2020 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Желев от [населено място] против Решение №г., постановено по административно дело №г. по описа на Административен съд София– град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София- град, чрез юрисконсулт Е. Вълева, изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че поради неизвършването на реална дейност от „Андор- Илиеви“ ЕООД и липсата на пряка връзка с физическите лица, за които е подавана информация за трудови правоотношения, осигурителен ...