Корпоративен данък

Върховният административен съд на Република България – Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КАБУРОВА БИСЕРКА ЦАНЕВА при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ КАБУРОВА по адм. дело № 12545/2011 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. П., против Решение №г. по адм. дело №г. на Административен съд-Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът – директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му – ст. юрисконсулт И., оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Велико Търново е отхвърлил жалбата на [фирма], против РА №г. на ТД на НАП – ...

Върховният административен съд на Република България – Осмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КАБУРОВА БИСЕРКА ЦАНЕВА при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ КАБУРОВА по адм. дело № 12487/2011 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – С. при ЦУ на НАП, срещу Решение №г. по адм. дело №г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като недопустимо и неправилно, на основание чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се недопустимост в частта, с която съдът е отменил РА по отношение извършеното преобразуване на финансовия резултат с увеличенията произтичащи от корекции на разходите за амортизации на дълготрайни материални активи, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО /отм./, със сумите от 182 414.82 лв. за 2004 г., 154 006.54 лв. за 2005 г. и 154 006.54 лв. за 2006 г., ведно с лихвите върху тези суми, с доводи, че по отношение на това преобразуване е налице влязло в сила решение на първоинстанционния съд, с ...