съдия Искра Александрова

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СРЕБРИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА СВЕТЛАНА БОРИСОВА при секретар Десислава Александрова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя СРЕБРИНА ХРИСТОВА по адм. дело № 2503/2014 Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя Ю. Л. В., чрез адвокат пълномощник Е. С. – К., срещу решение №година и решение №година по адм. д. №година на Административен съд Пловдив с доводи, че са неправилни поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъдат отменени със законните последици. Ответникът Кметът на [община] “Западен” не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение №година по посоченото административно дело е отхвърлено оспорването по жалбата на [фирма] [населено място], представлявано от ...

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СРЕБРИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА СВЕТЛАНА БОРИСОВА при секретар Соня Методиева и с участието на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното от съдията ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА по адм. дело № 946/2014 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №г., постановено Административен съд – Благоевград по адм. д.№година. С обжалваното решение е отхвърлен иска на [фирма] с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на сумата от 11503,78 лева, обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях и дружеството е осъдено да заплати на [община], направените от последната разноски по делото в размер на 2220 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК- допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се разноски. Ответникът – [община] чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по ...

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА при секретар Лиляна Железарова и с участието на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното от съдията ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА по адм. дело № 1865/2014 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена Г. И. Д., чрез процесуалния й представител адв. В. Ив. Д. – Г., против решение №г., по адм. дело №г. по описа на Административния съд – П.. С обжалваното решение, е отхвърлена жалбата на Г. И. Д. против заповед №г. на кмета на район ”Ю.” – [община], потвърдена със заповед №г. на кмета на [община]. Касаторът излага доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се иска неговата отмяна. Претендира разноски по делото. Ответникът – Кметът на район ”Ю.”, [община] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор е дал заключение за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно. Административният съд – П. не е бил изправен пред хипотезата на чл. 142, ал. ...