съдия Николай Гунчев

Спорен ли е въпросът дали трудът, положен от ответника като „шофьор“ и „шофьор на ЗИЛ“ в строителни предприятия, следва да се зачете като осигурителен стаж от втора категория?
Правилно ли е първоинстанционният съд приложил разпоредбите на ПКТП (отм.), когато е приел, че ответникът попада в категорията на „машинисти на всички видове строителни и пътни машини“?
Допустимо ли е съдебно-икономическата експертиза да прави правни изводи относно определянето на категорията труд въз основа на представените доказателства?

Предвижда ли разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ПМС №151/2020 г. изискване осигурителните вноски да бъдат внесени в определен срок, за да не възникне задължение за възстановяване на получените компенсации?
Следва ли съдът да вземе предвид факта на внасяне на осигурителните вноски дори след изтичане на законовия срок, но преди приключване на съдебното производство, при преценка на законосъобразността на решението на административния орган?
Налага ли неспазването на сроковете за внасяне на осигурителни вноски санкционни последици извън лихва и имуществена санкция по ЗАНН, които биха довели до необходимост от възстановяване на получените компенсации?

Налице ли е реално полагане на трудова дейност от страна на жалбоподателката в полза на работодателите „Амолфи интер“ ЕООД и „Касио ресурс“ ЕООД в относимия за казуса период?
Придобила ли е жалбоподателката качеството на „осигурено лице“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО и пар. 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, което да обуславя правото ѝ на парични обезщетения за временна неработоспособност?
Подлежат ли на възстановяване получените от жалбоподателката парични обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО предвид установената липса на осъществявана трудова дейност?