съдия Николай Гунчев

Следните три основни правни въпроса са обсъдени в съдебното решение:
Извършвал ли е работникът/служителят реална трудова дейност в полза на работодателя си в относимия за казуса период, което би обусловило неговия статут на осигурено лице и правото му на обезщетение за временна неработоспособност?
Води ли наличието на валидно трудово правоотношение без реално осъществявана трудова дейност до възникване на осигурително правоотношение и съответно до право на осигурителни плащания?
Подлежат ли на възстановяване получените осигурителни плащания, когато след изплащането им се установи, че осигуреното лице не е осъществявало реална трудова дейност, и какви са правните последици от този извод?

Как се изчислява необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, включително при отчитане на периоди на майчинство?
Попада ли периодът на майчинство, преди 31.12.1999 г., в обхвата на действителния осигурителен стаж за целите на пенсионирането?
Длъжни ли са пенсионните органи да зачетат периодите на майчинство като осигурителен стаж при определяне на правото на пенсия?

Какво е съотношението между разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и при какви условия се прилага всяка от тях?
Възможно ли е подзаконов нормативен акт, като чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), да ограничи правата, предоставени от законови разпоредби с по-висок ранг, като чл. 69 и чл. 69б КСО?
Как следва да се тълкува и прилага чл. 18, ал. 4 НПОС в случаите, когато лицето не отговаря на условията по чл. 69 КСО, но изпълнява изискванията по чл. 69б КСО?

Съответства ли съдебното решение на изискванията за законосъобразност, предвидени в чл. 146 АПК?
Правилно ли е определен осигурителният стаж на жалбоподателя за спорните периоди съобразно приложимата нормативна уредба?
Допуснато ли е процесуално нарушение от съда при отказа да бъдат приети исканите от жалбоподателя гласни доказателства?

Налице ли е незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд във връзка с проверката на административния акт?
Коректно ли са изчислени индивидуалният коефициент, осигурителният доход и действителният размер на пенсията на жалбоподателя в хода на административното производство?
Съответства ли тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 КСО от съда на законодателната уредба и принципите на равнопоставеност и конституционност?

Налице ли е упражняване на трудова дейност от управителя на дружеството в процесния период, в който е получавал обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст?
Може ли подписването на заповеди за прекратяване на трудови правоотношения и подаването на уведомления до НАП от упълномощено лице да се приеме като доказателство за упражняване на трудова дейност от управителя?
Необходимо ли е прекъсването на личната трудова дейност на управителя на търговско дружество да бъде удостоверено чрез назначаването на друг управител или вписване в Търговския регистър?

Допуснал ли е първоинстанционният съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отхвърлил молбата за назначаване на съдебно-икономическа експертиза без указания към страната?
Следва ли съдът служебно да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в техните процесуални изявления, когато това е необходимо за правилното изясняване на делото?
Представлява ли отказът за назначаване на съдебно-икономическа експертиза без предварително указание към страната съществено нарушение, което води до отмяна на съдебния акт?

Какви са условията за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за причинени щети на държавното обществено осигуряване?
Може ли субективната преценка на членовете на ТЕЛК при определяне на процента трайно намалена работоспособност да обоснове липса на нарушение на нормативни разпоредби?
Какви са критериите за законност на експертните решения на ТЕЛК, свързани с установяване на здравословното състояние и функционалния дефицит на освидетелстваните лица?