съдия Йордан Константинов
Съдебни актове, докладвани от съдия Йордан Константинов.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Приложима ли е принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект“ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС при констатирано нарушение на задължението за издаване на фискален касов бон или ръчна касова бележка за извършени продажби?
Съвместимо ли е налагането на комбинирани административни санкции – имуществена санкция и запечатване на търговски обект – за едно и също нарушение с принципа ne bis in idem, прогласен в чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС и практиката на Съда на Европейския съюз?
Налице ли са законовите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложение на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при вече наложена имуществена санкция за същото нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са условията и изискванията, при които митническите органи могат да отхвърлят декларираната договорна стойност на внасяна стока и да преминат към определяне на митническата стойност по резервния метод по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) №952/2013?
Възможно ли е информация, получена от митническите органи на държава на износ (трета страна) относно декларираната при износа митническа стойност, да се счита за "налични данни на митническата територия на Съюза" и да бъде използвана като основание за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) №952/2013?
Дали са изпълнени всички законови предпоставки за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 2, букви а-г от Регламент (ЕС) №952/2013 преди преминаване към резервния метод?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Кои са фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат установени, за да се ангажира отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК и налично ли е в случая укриване на факти и обстоятелства, довело до невъзможност за събиране на данъчни и осигурителни задължения?
Съществува ли причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството?
Извършени ли са от управителя действия, съставляващи скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК, и налице ли е причинно-следствена връзка между тези действия и намаляването на имуществото на дружеството, довело до невъзможност за погасяване на задълженията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Възникнали ли са елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК спрямо управителя на дружеството, включително относно наличието на недобросъвестно разпореждане със средства и причинно-следствена връзка между действията и невъзможността за събиране на публичните задължения?
Представлява ли изтеглянето на сумата от 32 965,55 лв. от управителя скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК и приложима ли е презумпцията за недобросъвестност по чл. 19, ал. 10 ДОПК?
Разполага ли дружеството с имущество, което да покрие публичните му задължения, или са изчерпани способите за събиране на вземанията от имуществото на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какъв е началният момент за възникване на задължението за подаване на заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС при различните хипотези за достигане на облагаемия оборот?
Може ли начисляването на ДДС за доставки, извършени в периода между възникване на задължението за регистрация и издаването на акта за регистрация при забавено или неизпълнено задължение, да се квалифицира като санкция и съответства ли това на принципа на пропорционалност?
Противоречи ли определянето на допълнително задължение за ДДС заради минимално забавяне при подаване на заявлението за регистрация на изискванията на европейското право и принципите за ефективност и пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обосновано ли е приетото от приходната администрация и съда, че не са налице реално извършени вътреобщностни доставки (ВОД), поради което продажбите трябва да се третират като реализирани на територията на страната и подлежащи на облагане с ДДС?
Какви доказателства се изискват по националното право за удостоверяване на реалното извършване на ВОД и съответства ли подходът на съда при преценката на представените документи на практиката на Съда на Европейския съюз и националната съдебна практика?
Може ли да се приеме недобросъвестност на доставчика поради особеностите при плащането и организацията на транспорта, и по какъв начин това влияе върху правото му на освобождаване от облагане с ДДС за извършените доставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли платеният данък върху превозното средство да бъде възстановен на лицето, когато договорът за покупко-продажба е развален и вещта е върната на първоначалния собственик?
Какви са последиците от развалянето на договора за покупко-продажба върху публичноправното задължение за данък върху превозното средство?
Може ли задължението за плащане на данък върху превозното средство да се премахне или възстанови на основание гражданскоправните последици от развалянето на сделката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обект ли са облагане с ДДС доставките на автомобили, извършени от дружество с предмет на дейност застрахователни услуги и застрахователно посредничество?
Прилага ли се освобождаването по чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС при придобиване на автомобили от физически лица, когато не е начислен ДДС и не са издадени фактури?
Възниква ли задължение за начисляване на ДДС по чл. 86, ал. 1 ЗДДС при последваща продажба на такива автомобили от страна на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са правните последици от сключването на договор за продажба на недвижим имот на етап груб строеж, когато продавачът се е задължил да предаде обекта в завършен вид?
Възможно ли е разходите по придобиване и изграждане на апартамента да бъдат надеждно определени и признати, при наличие на договор за довършване на строителството след тази дата?
Съществуват ли условия за признаване на приходи и формиране на облагаема печалба за 2022 г. по смисъла на приложимите национални счетоводни стандарти и ЗКПО в разглеждания казус?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съществува ли правна нищожност на акта за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. поради наличие на предходен акт със същото съдържание?
В кой момент започва да тече и кога изтича давностният срок за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП във връзка с чл. 3, пар. 1 от Регламент №2988/95?
Представлява ли издаването на акт за установяване на публично държавно задължение след изтичане на давностния срок съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност и отмяна на акта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "нищожност поради липса на компетентност", въведете само "нищожност липса компетентност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по адм. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "AПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "AПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 170 000 съдебни решения на Върховния административен съд с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "АПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.