съдия Албена Радославова

Как се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, включително реално настъпила вреда и причинно-следствена връзка между вредата и отмененото наказателно постановление?
На какво основание и в какъв размер се дължат съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение между страните при частично уважаване на иска по ЗОДОВ?
Правилно ли е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на действията на полицейските органи при задържане и има ли принос на ищеца за настъпването на вредите?

Възможно ли е разпоредбите на чл. 5, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/343 да бъдат приложени пряко в производство по ЗОДОВ за вреди, след като наказателното производство е приключило и Директивата не е имплементирана в националното законодателство?
Съставлява ли поставянето на крачни белезници на лишен от свобода по време на открито съдебно заседание по ЗОДОВ нарушение на принципа на презумпцията за невиновност или представлява действие по унижение или изтезание?
Нарушени ли са разпоредбите на КЗПЧОС и ХОПЕС в случая с поставянето на крачни белезници на затворник по време на съдебно заседание при закрити врата?

Какви са изискванията за допустимост на иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, когато се твърди нарушение на правото на Европейския съюз, и как следва да се конкретизират нарушените разпоредби?
Може ли само позоваването на разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи да обоснове връзка с правото на ЕС, релевантна за реализиране на държавна отговорност по ЗОДОВ?
Следва ли българският съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно квалификацията на прекомерния формализъм като съществено нарушение по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ, когато по делото липсва реална връзка с правото на ЕС?

Какви са изискванията за допустимост на иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, когато се твърди нарушение на правото на Европейския съюз, и необходимо ли е конкретно посочване на материалноправни разпоредби от правото на ЕС, които са нарушени?
Може ли самостоятелното позоваване на разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека да обоснове претенция за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, без наличие на връзка с конкретни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС?
Налице ли са основания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз при липса на реална връзка между основния спор и правото на ЕС, както и когато поставените въпроси не са относими към предмета на делото?

Съществува ли задължение на общината, произтичащо от закона, да извърши кадастрално-геодезическо заснемане на незаконен строеж преди издаване на заповед за неговото премахване?
Налице ли са всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с претърпените от ищцата имуществени вреди?
Достатъчни ли са представените доказателства относно размера и сигурността на пропуснатите ползи, за да бъде уважен искът за обезщетение за пропуснати ползи от невъзможност за ползване на имота?

Какво е правното естество на претендираните суми – представляват ли те мораторна лихва върху главницата или обезщетение за пропуснати ползи от забавено изплащане?
Прилага ли се разпоредбата на т. 4 от ТР №3/2004 на ОСГК на ВКС относно изпадането в забава и дължимостта на законна лихва в контекста на вземанията за възстановени разходи за лечение в чужбина?
От кой момент възниква изискуемостта на вземанията за възстановяване на разходи по лечение в чужбина съгласно приложимите разпоредби, и как следва да се определя началният и крайният момент на претендираното обезщетение за забавено плащане?