съдия Светлозара Анчева

Кои са релевантните факти и правната квалификация на сделките по учредяване на право на строеж срещу строителна услуга, включително дали тези сделки представляват бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС и как следва да се определи данъчната им основа – пазарна стойност или себестойност на предоставените услуги/имоти?
Кой е точният момент на възникване на данъчното събитие и задължението за начисляване на ДДС при учредяване на право на строеж срещу насрещна престация – към момента на учредяване на правото на строеж или към момента на въвеждане на сградите в експлоатация?
Дали съдът правилно е изяснил фактическата обстановка и е обсъдил всички доказателства и възражения на страните при определяне на размера на ДДС и корпоративния данък за ревизираните периоди, включително и относно продажбите на обекти на трети лица и евентуалното наличие на допълнителни облагаеми събития?

Компетентни ли са органите по приходите от ТД на НАП – Велико Търново да издадат ревизионен акт, когато според правилата на ДОПК компетентен е друг териториален директор?
Законосъобразно ли е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от определени доставчици („Джи Ем Сървисис“ ЕООД, „Еуро Индустриес“ ЕООД, „Диала – 04“ ООД), при липсата на доказателства за реално извършени доставки или услуги?
Правилно ли е увеличен счетоводният финансов резултат и определено задължение за корпоративен данък поради осчетоводяването на определени разходи като дълготрайни материални активи, а не като разходи за външни услуги?

Допустимо ли е ангажиране на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК за данъчни задължения на дружеството при липса на доказателства за укрити обстоятелства или недобросъвестни действия?
Могат ли действията по цесия и последващо отписване на актив от баланса на дружеството да се тълкуват като безвъзмездно отчуждаване или скрито разпределение на печалбата по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК?
Налице ли са законовите предпоставки за ангажиране на личната отговорност на управителя за корпоративен данък на дружеството, когато не са доказани недобросъвестност и фактическо облагодетелстване на свързано лице?

Как следва да се определя началното салдо на ревизираното лице при липса на доказани наличности и при противоречиви данни, и задължителни ли са в тази насока методическите указания на НАП за съда?
Могат ли парични наличности и влогове на единия съпруг да бъдат използвани за компенсиране на недостиг на други парични средства при другия съпруг по време на ревизия, с оглед разпоредбите на чл. 21 СК и практиката на приходната и съдебна администрация?
Считат ли се парични средства и влогове, държани лично от единия съпруг по време на брака, за съпружеска имуществена общност, и допуска ли се автоматична компенсация между съпрузите при данъчни ревизии?