съдия Светлозара Анчева

Компетентни ли са органите по приходите от ТД на НАП – Велико Търново да издадат ревизионен акт, когато според правилата на ДОПК компетентен е друг териториален директор?
Законосъобразно ли е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от определени доставчици („Джи Ем Сървисис“ ЕООД, „Еуро Индустриес“ ЕООД, „Диала – 04“ ООД), при липсата на доказателства за реално извършени доставки или услуги?
Правилно ли е увеличен счетоводният финансов резултат и определено задължение за корпоративен данък поради осчетоводяването на определени разходи като дълготрайни материални активи, а не като разходи за външни услуги?

Допустимо ли е ангажиране на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК за данъчни задължения на дружеството при липса на доказателства за укрити обстоятелства или недобросъвестни действия?
Могат ли действията по цесия и последващо отписване на актив от баланса на дружеството да се тълкуват като безвъзмездно отчуждаване или скрито разпределение на печалбата по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК?
Налице ли са законовите предпоставки за ангажиране на личната отговорност на управителя за корпоративен данък на дружеството, когато не са доказани недобросъвестност и фактическо облагодетелстване на свързано лице?

Как следва да се определя началното салдо на ревизираното лице при липса на доказани наличности и при противоречиви данни, и задължителни ли са в тази насока методическите указания на НАП за съда?
Могат ли парични наличности и влогове на единия съпруг да бъдат използвани за компенсиране на недостиг на други парични средства при другия съпруг по време на ревизия, с оглед разпоредбите на чл. 21 СК и практиката на приходната и съдебна администрация?
Считат ли се парични средства и влогове, държани лично от единия съпруг по време на брака, за съпружеска имуществена общност, и допуска ли се автоматична компенсация между съпрузите при данъчни ревизии?

Обосновано ли е заключението, че оспореният ревизионен акт (РА), ревизионният доклад (РД), заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) и заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизията (ЗИЗВР) са редовно подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП) и не е налице нищожност на административния акт поради липса на валиден електронен подпис?
Налице ли са всички кумулативни материалноправни предпоставки за ангажиране на лична имуществена отговорност на управителя по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, включително елементите на недобросъвестност, причинно-следствена връзка и фактическо намаляване на имуществото на задълженото дружество?
Могат ли представените договори за заем и разписки да се ползват с доказателствена сила относно твърденията за разходване на парични средства от дружеството и опровергават ли те изводите за недобросъвестно поведение на управителя, довело до невъзможност за погасяване на публичните задължения?

Валидно ли е издаденото ревизионно решение (РА) с оглед компетентността на органите и начина на удостоверяване на подписите, включително използването на квалифициран електронен подпис (КЕП)?
Правилно ли е определен размерът на началното салдо и включени ли са законосъобразно приходите и разходите на физическото лице спрямо тези на ЕТ при определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ?
Дължи ли се начисляване на ДДС върху доставки на стоки, за които не е ползвано право на данъчен кредит, и спазени ли са изискванията на ЗДДС относно правото на приспадане на данъчен кредит и начисляването на ДДС в процесния случай?