Социално осигуряване

Предвижда ли разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ПМС №151/2020 г. изискване осигурителните вноски да бъдат внесени в определен срок, за да не възникне задължение за възстановяване на получените компенсации?
Следва ли съдът да вземе предвид факта на внасяне на осигурителните вноски дори след изтичане на законовия срок, но преди приключване на съдебното производство, при преценка на законосъобразността на решението на административния орган?
Налага ли неспазването на сроковете за внасяне на осигурителни вноски санкционни последици извън лихва и имуществена санкция по ЗАНН, които биха довели до необходимост от възстановяване на получените компенсации?

Налице ли е реално полагане на трудова дейност от страна на жалбоподателката в полза на работодателите „Амолфи интер“ ЕООД и „Касио ресурс“ ЕООД в относимия за казуса период?
Придобила ли е жалбоподателката качеството на „осигурено лице“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО и пар. 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, което да обуславя правото ѝ на парични обезщетения за временна неработоспособност?
Подлежат ли на възстановяване получените от жалбоподателката парични обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО предвид установената липса на осъществявана трудова дейност?

Следните три основни правни въпроса са обсъдени в съдебното решение:
Извършвал ли е работникът/служителят реална трудова дейност в полза на работодателя си в относимия за казуса период, което би обусловило неговия статут на осигурено лице и правото му на обезщетение за временна неработоспособност?
Води ли наличието на валидно трудово правоотношение без реално осъществявана трудова дейност до възникване на осигурително правоотношение и съответно до право на осигурителни плащания?
Подлежат ли на възстановяване получените осигурителни плащания, когато след изплащането им се установи, че осигуреното лице не е осъществявало реална трудова дейност, и какви са правните последици от този извод?