Данъци

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар Маруся Николова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от съдията Камелия Стоянова по административно дело №г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Локуст“ ЕООД срещу решение №г., постановено по адм. д. №г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на „Локуст“ ЕООД срещу ревизионен акт №г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение №г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 60 110, 88 лв., произтичащи от доначислен ДДС в размер на 50 945, 14 лв. и лихви за просрочие в размер на 9165, 74 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на дирекция “Обжалване и ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА при секретар Маруся Николова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от съдията Благовеста Липчева по административно дело №г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение №г., постановено по адм. дело №г. по описа на Административен съд-София град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Сочи, че в хода на ревизията е установено, че всички дружества, издатели на спорните фактури, не са осъществявали реална стопанска дейност. Намира, че събраните доказателства не обосновават извод, че процесните доставки са реално извършени, с оглед на което правомерно на ревизирания е отказано право на приспадане на данъчен кредит за тях. В тези насоки излага подробни ...