Данъци

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ЧЛЕНОВЕ: ФАНИ НАЙДЕНОВА ЗДРАВКА ШУМЕНСКА при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Иван Лулчев изслуша докладваното от председателя ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ по адм. дело № 10553/2002 В срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС Директорът на Р. [населено място] е подал касационна жалба, в която твърди, че решението от 24.07.2002 год. по адм. дело №год. на Пловдивския окръжен съд, с което като незаконосъобразен е отменен потвърдения с решението му №г. ДРА №г., издаден от ТДД [населено място] в частта, с която [фирма] – [населено място] е задължено да възстанови на бюджета сумата 2 985,06 лева и лихва за забава за 1 113,61 лв., като неправомерно ползван данъчен кредит по четири доставки с предмет прасета, изпълнени от [фирма] [населено място] през данъчните периоди м. 7-ми и 8-ми 1999 г., е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено. От данните по делото се установява, че съдът е пристъпил към постановяване на решението си при безспорна фактическа обстановка за това, че доставчикът по процесните фактури не е начислил ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Огнян Атанасов изслуша докладваното от съдията ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА по адм. дело № 3905/2003 Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във вр. с чл. 131-132 Данъчен процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение от 19.02.2003 г. постановено по адм. дело №г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА №г. на ръководител екип в ТДД-Я., потвърден с решение №г. на директора на Р.-Б., за определяне на данъчни задължения по ЗДДС на жалбоподателя произтичащи от непризнат данъчен кредит в размер на 27115.95 лв. и лихви 5990.06 по фактури издадени от [фирма] и [фирма]. В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК, във вр. с чл. 11 ЗВАС. Касаторът твърди, че неправилно съдът е потвърдил един незаконосъобразен акт, който е немотивиран, както и е дадена вяра на протокол ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАПАЗОВА МИНА АТАНАСОВА при секретар Василка Кадийска и с участието на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното от председателя ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ по адм. дело № 3094/2003 Производството е по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, образувано по касационна жалба на Р. – [населено място], срещу решение от 14.01.2003 г. по адм. дело №г. на Пловдивския окръжен съд. С посоченото решение окръжният съд е отменил ДРА №г. на ТДД – П., потвърден с решение №г. на Р. – П., в частта относно непризнат данъчен кредит общо за сумата 5491,64 лв. и лихва 450,95 лв. по фактури от м. 10 и 12.1999 г. и м. 02.2000 г., издадени от [фирма]. Касационните доводи се свеждат до това, че окръжният съд неправилно е преценил доказателствата – с ПНП №г., 661 от 12.10.2000 г. и 250 от 13.10.2000 г. доставчикът [фирма] не е намерен на декларирания данъчен адрес и в производството пред окръжния съд жалбоподателят не е доказал, че адресът не е данъчен. Във връзка с АВДР от 31.10.2000 г. [фирма] е следвало да представи документи, което не е направено, ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА МИНА АТАНАСОВА при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Пенка Стефанова изслуша докладваното от съдията МИНА АТАНАСОВА по адм. дело № 6141/2002 Производството е по реда на чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на регионалния данъчен директор, В. срещу решението от 15.04.2002 г. постановено по адм. дело №г. на Варненския окръжен съд. Касаторът излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Посочва, че съгласно чл. 73, ал. 2 ППЗДДС в случай, че до изтичането на данъчния период през който регистрираното лице е подало справка-декларация с посочен данък за възстановяване, не се извърши прихващане, при което данъчната администрация изрично да посочи остатъка за приспадане по чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗДДС, се приема че данъкът, който лицето следва да приспада през шестте едномесечни периода, е декларираният от него в СД данък за възстановяване. С оглед на това касаторът изтъква, че данъчно задълженото лице е разполагало с предвидената от закона възможност да извърши приспадане на декларирания данък за възстановяване. ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА МИНА АТАНАСОВА при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното от съдията МИНА АТАНАСОВА по адм. дело № 3857/2002 Производството е по реда на чл. 131 Данъчния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец К. Бозов, действуващ с фирма “Т. спорт-К. Бозов срещу решението от 30.01.2002 г. постановено по адм. дело №г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ДРА №г. и потвърдителното решение на регионалния данъчен директор №г., в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 5382 лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът незаконосъобразно е приложил чл. 29, ал. 5 ЗДДС по отношение процесните доставки на автобуси, тъй като не се касае за новопроизведени стоки, а за коли втора употреба. Именно с оглед качеството на стоките, които не са нови, би следвало да намери приложение разпоредбата на ал. 6 на чл. 29 ЗДДС. Касаторът изтъква, че предвиденото в чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС, ...