Върховен административен съд

Върховният административен съд на Република България – Второ отделение, в съдебно заседание на девети февруари двехилядната година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛКА ПАНЧЕВА ГАЛЯ КОСТОВА при секретар Надя Савова и с участието на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното от съдията МИЛКА ПАНЧЕВА по адм. дело № 56/2000 Производството е по реда на чл. 33, ал. 1 ЗВАС. С решение от 04.11.1999 г., постановено по адм. д. №г., Шуменският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Д. Н. Ш. от [населено място] срещу заповед №г. на кмета на [община] като неоснователна и недоказана. Срещу това решение е подадена касационна жалба Д. Н. Ш. с молба да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и закона. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – [община], редовно призована, не се представлява и не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за основателна, заповедта не е мотивирана, не е посочено коя от причините налага преместване на павилиона, който съгласно чл. 120, ал. 5 ППЗТСУ, действувала тогава, не е временна постройка и за него не се издава разрешение ...

Върховният административен съд на Република България – Второ отделение, в съдебно заседание на първи март двехилядната година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛКА ПАНЧЕВА ГАЛЯ КОСТОВА при секретар Надя Савова и с участието на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното от председателя ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА по адм. дело № 575/2000 Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на община “М.”- [населено място], срещу решението, постановено по адм. д. №г. на Пловдивския окръжен съд в производството по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони, като са изложени оплаквания за неправилност. Твърди се, че осъществяването на отчуждителното мероприятие е започнало през 1987 г. и съдът в противоречие с доказателствата е приел, че строителството е осъществено през 1997 г., поради което е направил неверни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Представени са писмени доказателства, които са приети. Страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Фактите сочат на започнало строителство преди влизането на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони в сила. Не са налице изискванията на чл. 1, ал. 2 от реституционния закон, неправилно е отменено отчуждаването и ...