съдия Йордан Константинов

Налице ли е съществено процесуално нарушение при издаването на акта за установяване на публично държавно вземане, след като първоначално е извършено плащане въз основа на заявените площи, а впоследствие е установено, че част от тях не подлежат на подпомагане?
Обосновани ли са изводите на съда относно разминаването в размера на допустимите за подпомагане площи и надлежно ли е изяснен този фактически въпрос чрез събраните доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза?
Правилно ли е приложена уредбата относно прихващането на помощта при наличие на изискуеми задължения към Държавен фонд „Земеделие“, и необходимо ли е в този случай издаване на отделен акт за публично вземане?

Налице ли е укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя Х. Р. С., което представлява виновно поведение по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК?
Съществува ли причинно-следствена връзка между евентуално укритите обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството?
Може ли да бъде ангажирана отговорността на Х. Р. С. по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задълженията на дружеството за периоди, в които той вече не е бил негов управител?

Допустимо ли е участие в ревизионно производство и издаване на ревизионен акт от орган по приходите от една териториална дирекция на НАП, когато той е определен със заповед от директора на друга териториална дирекция?
Подлежи ли на съдебен контрол преценката относно необходимостта служители от една териториална дирекция да упражняват правомощията си спрямо лица, за които е компетентна друга териториална дирекция, съгласно заповед по чл. 10, ал. 9 ЗНАП?
Явява ли се основание за нищожност на ревизионния акт участието на органи по приходите, определени със заповед без мотиви относно необходимостта от участието им и без да са от компетентната териториална дирекция?