съдия Благовеста Липчева

Следва ли съдът да приеме, че в Сирийската арабска република към момента е налице ситуация на безогледно насилие, която обуславя необходимост от предоставяне на субсидиарна закрила по смисъла на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ?
Обосновано ли е прието от административния съд, че е нарушен принципът на non-refoulement („забрана за връщане“) при отказа на хуманитарен статут на молителя?
Следва ли съдът да отмени административния акт, с който е отказана закрила, при липса на индивидуални данни за преследване или сериозна заплаха спрямо молителя, съобразно неговото лично положение?

Какви са условията, при които може да се приеме наличие на въоръжен вътрешен конфликт, пораждащ основание за субсидиарна закрила по смисъла на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС?
Налице ли са доказателства за тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за международна закрила поради степента на безогледно насилие в държавата му на произход?
Приложим ли е принципът на забрана за връщане („non-refoulement“) по чл. 33, пар. 1 от Женевската конвенция и чл. 4, ал. 3 ЗУБ в конкретния случай на молителя?

Налице ли са фактически и правни основания за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед личното положение на кандидата и обстановката в страната му на произход?
Обоснована ли е преценката на административния орган относно липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, включително с оглед понятието за въоръжен вътрешен конфликт и степента на безогледно насилие?
Налице ли са основания за прилагане на принципа за забрана за връщане (non refoulement) по чл. 4, ал. 3 ЗУБ и член 33 от Женевската конвенция, с оглед риска от изтезания или нечовешко и унизително отношение при връщане на кандидата в страната на произход?