съдия Мадлен Петрова

Какъв е осигурителният статут на майката Г. Б. за периода от 01.04.2023 г. до 03.12.2023 г. с оглед на това, че е служител на институция на Европейския съюз и е осигурявана по социалноосигурителната схема на ЕС?
Може ли по смисъла на чл. 53, ал. 2 и чл. 114, ал. 1, т. 1 КСО да се възстанови парично обезщетение за отглеждане на малко дете, когато няма доказателства за недобросъвестност на лицето, получило плащането?
Следва ли прилагането на националното осигурително законодателство да отчита обстоятелствата по осигуряване на майката в социалноосигурителната система на ЕС и принципите, установени от правото на Съюза, включително забраната за участие в две социалноосигурителни схеми?

От кой момент започва да тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работа след незаконно уволнение?
Каква е разликата между трудов стаж и осигурителен стаж в периода между датата на незаконното уволнение и възстановяването на работа, и как се определя този период по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО?
Приложим ли е чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО спрямо правото на Европейския съюз и има ли противоречие с чл. 30 и чл. 34, т. 1 от Хартата на основните права на ЕС при определяне на осигурителния стаж?

1. Спазени ли са всички законови предпоставки за признаване на злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, включително наличие на интерес на предприятието и функционална връзка между увреждането и условията на труд?
2. Налице ли е умишлено увреждане на здравето от страна на пострадалия, което да изключва квалифицирането на случая като трудова злополука по чл. 55, ал. 3 КСО?
3. Допуснати ли са съществени нарушения на административнопроизводствените правила при възлагане и провеждане на разследването на трудовата злополука съгласно изискванията на чл. 58 КСО?

Съдържа ли се реално полагане на трудова дейност от страна на Б. М. по трудовия договор, сключен на 15.03.2022 г. с работодател Н. К. Е., и придобива ли тя качеството на осигурено лице по смисъла на КСО?
Допустимо ли е съдът да кредитира или да отхвърли представените от осигурителя писмени документи (като дневник на стопанството, график на работното време и присъствени форми) при преценката относно действителното изпълнение на трудовото правоотношение?
Може ли фактът на наличие или липса на други наети лица, както и изпълнението на други трудови договори с различни работодатели, да бъде релевантен и достатъчен за извод относно реалното полагане на труд по процесния трудов договор?