Върховен административен съд

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното от съдията НАТАЛИЯ МАРЧЕВА по адм. дело № 342/2001 Производството е по чл. чл. 33 – 40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Териториална данъчна дирекция – [населено място] против решение №г. по гр. д. №г. по описа на Хасковския окръжен съд. Релевирани са отменителни основания по чл. 218 б, б. в ГПК – неправилност, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Ответникът Едноличен търговец Т. Г. Б. с Фирма “ Т. Б.” – [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Т. Г. К. – АК – Х. настоява решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва теза за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14 – дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна. С решение №г. по гр. д. №г. Хасковският окръжен съд ...

Върховният административен съд на Република България – Първо отделение, в съдебно заседание на десети октомври двехилядната година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ТАБАНДЖОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ при секретар Цветанка Грозданова и с участието на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното от съдията ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ по адм. дело № 4475/2000 Производството е по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу решение от 03.04.2000 г. по адм. дело №г. на Шуменския окръжен съд. С посоченото решение, окръжният съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец, срещу решение №г. и потвърдения с него ДОА №г., с които е начислен ДДС в размер на 3 345 674 лв. /неденоминирани/. Данъчното задължение произтича от непризнат данъчен кредит за ремонт на магазин, 1/2 ид. ч. от който е собственост на М. И., а другата 1/2 ид. ч. е наета. За да постанови решението си, окръжният съд е приел, че за собствената част на жалбоподателя, не са предоставени доказателства, че е включена като основно средство в активите на фирмата, а относно наетата част – съдът е приел, че ремонтът е извършен при хипотезата на косвено представителство, при което, при завършване на строителството, жалбоподателят ще бъде само държател на имота, със задължението ...