Първо отделение

Какви са правните основания за отказ на статут на бежанец в случаи, при които молителят твърди, че ще бъде мобилизиран при завръщане в страната си, но не се установява конкретен риск от преследване?
Налице ли са условия за предоставяне на хуманитарен статут при отсъствие на доказателства за сериозна и лична заплаха вследствие на въоръжен конфликт с висока степен на безогледно насилие?
Може ли да се приложи принципът на забрана за връщане („non-refoulement“) при липса на конкретни доказателства за реална опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение при завръщане в страната на произход?

Налице ли са в случая основания за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, свързани с реален страх от преследване поради някой от изчерпателно изброените признаци?
Установени ли са предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците, във връзка със съществуването на въоръжен конфликт и безогледно насилие в държавата на произход?
Следва ли да се приложи принципът на забраната за връщане (non-refoulement) поради наличие на реална опасност за живота, свободата или личността на чужденеца при евентуалното му връщане в Сирия?

Налице ли са основания за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут съгласно Закона за убежището и бежанците, с оглед личното положение на кандидата и ситуацията в страната му на произход?
Изпълнени ли са изискванията за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС относно наличието на въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие, пораждащ реална опасност за живота или личността на кандидата?
Спазени ли са процесуалните изисквания за отказ поради наличие на трета сигурна държава съгласно чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ и чл. 33, пар. 2 от Директива 2013/32/ЕС, включително задължението за индивидуална преценка и информиране на съответните власти?