Пето отделение

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДОБРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ МИТЕВ ЕМИЛ ДИМИТРОВ при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното от председателя ДИАНА ДОБРЕВА по адм. дело № 10327/2016 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Д. против решение №г., постановено по адм. дело №гас, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед за полицейско задържане №г., издадена от полицейски орган И. С. И. – младши експерт при 04 РУ ОДМВР – [населено място] на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението Настоящата инстанция намира, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно обсъдени в първоинстанционното решение. Въз основа на тях съдът е приел, че процесната заповед е законосъобразно издадена, ...

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДОБРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ МИТЕВ ВЛАДИМИР НИКОЛОВ при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от председателя ДИАНА ДОБРЕВА по адм. дело № 14338/2016 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена Д. Г. Г. срещу решение №г., постановено по адм. дело №г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №г., издадена от директора на Главна дирекция „[наименование]” – МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на Главна дирекция „[наименование]” – МВР, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените ...

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДОБРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ МИТЕВ ВЛАДИМИР НИКОЛОВ при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от председателя ДИАНА ДОБРЕВА по адм. дело № 14270/2016 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена Д. К. Ц. – инспектор в сектор “Противодействие на икономическата престъпност” при Областна дирекция на МВР – [населено място] против решение №г., постановено по адм. дело №г. №година. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Т. оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно обсъдени в първоинстанционното решение. За да отмени административния акт като незаконосъобразно издаден, съдът обосновано е приел, че в него не са посочени фактически основания за задържането, а и същото се явява несъразмерно с преследваната от закона цел. Решението е правилно като ...