съдия Албена Радославова

Как следва да бъде квалифицирано лицето, търсещо международна закрила – като „непридружен непълнолетен“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗУБ или като придружено лице от пълнолетния си брат?
Налице ли е съществено противоречие във фактическите основания на административния акт, което да води до неговата материална незаконосъобразност?
Следва ли да бъдат приложени разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕС) №604/2013 и чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО при определяне на компетентната държава за разглеждане на молбата за международна закрила и при преценката за правото на събиране на семейството?

Съществуват ли фактически и правни основания за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, включително и във връзка с твърдението за дезертиране от сирийската армия?
Налице ли са условията по чл. 9, ал. 1, т. 1–3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, с оглед на актуалната обстановка в Сирия и степента на безогледно насилие, свързано с евентуален вътрешен въоръжен конфликт?
Приложим ли е принципът на забрана за връщане (non-refoulement) по отношение на жалбоподателя в конкретния случай, с оглед на липсата на доказателства за реална заплаха от изтезание или нечовешко отношение при връщането му в държавата на произход?

Налице ли е процесуално и материалноправно основание за отказ от предоставяне на хуманитарен статут поради самоволно напускане на Регистрационно-приемателния център и непосочване на нов адрес?
Допустимо ли е да се приеме, че Турция представлява "трета сигурна държава" за чужденеца без индивидуална преценка и при липса на конкретна връзка между лицето и тази държава?
Отговаря ли ситуацията в Сирия, вземаща предвид както общото ниво на насилие, така и личните характеристики на чужденеца (възраст, принадлежност към уязвима група), на критериите за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ?

Следва ли административният орган при разглеждане на молба за международна закрила да вземе предвид и предходни подадени от същия чужденец документи и доказателства, дори ако са свързани с процедури в други държави членки?
Допустимо ли е отказ от предоставяне на хуманитарен статут на основание, че чужденецът има връзка с „трета сигурна държава“, без да бъдат изследвани индивидуалните обстоятелства и приложимите критерии за такава държава?
Задължен ли е административният орган да обсъди и анализира лични и семейни обстоятелства на чужденеца във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 8 ЗУБ при отказ за предоставяне на хуманитарен статут?

Явява ли се напускането на Регистрационно-приемателния център и оставането на чужденеца в неизвестност основателно основание за отказ от предоставяне на хуманитарен статут, вместо за прекратяване на производството по чл. 15 ЗУБ?
Следва ли да се извърши индивидуална преценка за наличието на връзка между чужденеца и Турция, за да се приеме, че същата е „трета сигурна държава“ по смисъла на ЗУБ?
Отговаря ли ситуацията в Сирия към релевантния момент на изискванията за наличие на сериозно и безогледно насилие, което да обоснове предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ?

Какви са материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и приложими ли са те спрямо конкретния молител?
Налице ли са основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, предвид актуалната обстановка в държавата на произход и личното положение на молителя?
Приложим ли е принципът "non refoulement" съгласно чл. 4, ал. 3 ЗУБ и член 33 от Женевската конвенция в конкретния случай и съществува ли реална опасност за живота или личността на чужденеца при връщане в страната му на произход?

Налице ли са фактически и материалноправни основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците?
Съществуват ли условията, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут поради въоръжен вътрешен конфликт и ниво на безогледно насилие в държавата на произход?
Може ли да се приложи принципът на забраната за връщане (non-refoulement) съгласно чл. 4, ал. 3 ЗУБ и член 33, параграф 1 от Женевската конвенция в конкретния случай?