съдия Теодора Николова

Била ли е реално осъществена вътреобщностната доставка (ВОД) на стоката от България към Гърция, с оглед на събраните доказателства, включително международната товарителница (ЧМР), свидетелските показания и митническата справка?
Може ли международната товарителница, подписана от служител, а не от представител на получателя, да се приеме като достатъчно доказателство за предаване и получаване на стоката?
Следва ли да се откаже освобождаване от ДДС при ВОД в случай на участие в данъчна измама, ако доставчикът не е знаел и не е могъл да знае за измамния характер на последващите сделки?

Оспорва ли се правото на приспадане на ДДС по фактури, при положение че реалното получаване на стоките не е отречено от приходните органи?
Допустимо ли е отказване на право на приспадане на ДДС въз основа на твърдения за фиктивност на доставчиците, без да е доказано, че получателят е знаел или е трябвало да знае за това?
Налице ли са достатъчно доказателства за реално извършване на консултантската услуга по фактура от „Титан Пропъртис“ ЕООД, за да се приеме право на данъчен кредит?

Спазени ли са правилата за вземане на проби от внесената стока и представляват ли анализираните проби представителна извадка за целите на митническата лабораторна експертиза?
Достатъчен ли е използваният от митницата пенетрационен метод за установяване на това дали мазнината е текстурирана, и ако не – какви допълнителни изследвания следва да се прилагат за доказване на този факт?
Обосновано ли е заключението на митническата лаборатория и носи ли митническият орган доказателствената тежест за обективните характеристики на внесената стока при промяната на тарифното класиране?